Латинска Америка, смелост и творчество за „излизаща“ Църква

Предизвикателства и надежди: това са крайъгълните камъни на заключителното послание на Първата църковна асамблея на Латинска Америка и Карибите, която се проведе от 21 до 28 ноември в Мексико Сити. Събитието е етап по синодалния път до Генералния синод, насрочен във Ватикана през 2023 г. Епископският документ, озаглавен „Всички сме излизащи мисионери“, призовава на първо място Църквата на континента към „мисионерско обръщане“, придружено от „по-голяма пастирска отговорност“. „В дух на синодалност и взаимно слушане и разбиране, Асамблеята обърна сърцето си към различните реалности на региона, към неговите болки и надежди“, подчертават епископите.

Оттук и силното разобличение, на „мизерията и несправедливостта понесени от бедните и уязвимите; на унищожаването на творението; на „културата на изхвърляне“, която засяга главно жените, мигрантите, бежанците, възрастните хора и коренното население“. Епископите са опечалени и от последствията от пандемията Covid-19, която допълнително увеличи „социалните неравенства“ на континента. Също толкова силно е разобличението срещу „клерикализма и авторитаризма“ в Църквата, които водят до „изключване на миряните, особено жените“, от процесите на вземане на решения по време на мисия, което представлява „голяма пречка за синодалността“.

В заключителният документ се подчертават и големите надежди, на първо място за „ефективна солидарност с най-бедните и най-уязвимите“, на второ за религиозен живот, който наистина свидетелства и живее Благата вест“ и накрая за синод, който е „значително пространство за среща и отвореност за промяна на църковните и социални структури“, за да позволи „обновен мисионерски устрем и близост до изключените“.

Латиноамериканските посочват и предзвикателствата, които трябва да посрещнат: необходимостта „от подновена среща на всички с Исус Христос“; „да придружават и насърчават младите хора“, както и „адекватно внимание към жертвите на насилие в църковен контекст“. Също така да насърчават „активното участие на жените в служенията и в процесите на вземане на решения в Църквата“, както и „да насърчават човешкия живот от зачеването до естествената смърт“. Освен това и по-голямо внимание за „цялостната екология, стойността на местните народи, инкултурацията, междукултурния диалог и всичко, което допринася за адекватно формиране в синодалност“, което „не е преминаваща мода или празен лозунг “, а „самата същност“ на Църквата.

Документът завършва с поверяването на Дева от Гуадалупе, покровителка на Америка, да придружава Църквата на континента „със смелост и креативност“, като я прави все "по-излизаща, синодална и мисионерска“.

(dg/vatn)