Отец Фернандо Таконе: Кръстът, опорна точка в променящия се свят

Димитър Ганчев - Ватикана

Работата на богословския конгрес включва четири основни насоки: Кръстът и предизвикателството на културите; кръстът и икуменическият диалог и насърчаването на цялостен хуманизъм; кръстът и новите начини за евангелизация; харизмата на Свети Павел от Кръста днес и в бъдеще. Целта на инициативата, се казва в комюникето на организаторите, е търсенето на нови езици и методи „за възвестяване и свидетелство на Мъдростта на Кръста в плуралистичния свят“ и задълбочаване в Христовата жертва като най - достоверно и конкретно доказателство за Божията любов към човечеството". Освен това, инициативата има за цел "да насърчи солидарността с всички разпятия" на нашето време", но и да допринесе за „осмислянето на болката и злото, широко разпространено в човечеството“.

Директор на Международния богословски конгрес е отеца пасионист отец Фернандо Таконе, дългогодишен мисионер в Никополската епархия и автор на две книги за Блажен Евгений Босилков, който пред микрофоните на Ватикан нюз говори за събитието:

Отец Таконе, темата за Кръста е много актуална, папа Франциск многократно се спира на нея, а наскоро в Словакия каза, че идентичността на християнина се намира в Кръста, изцяло ориентирана към служение и към любов. .

Наистина, в това 34 -то международно апостолическо пътуване на папа Франциск темата за Кръста имаше голям отзвук не само от богословска гледна точка, а от християнска и културна, и това даде много здрава основа на всичко, което каза на народите в Унгария и Словакия. Защото папата постави Кръста в самия център на реалността на света: нещата в света се променят, особено в нарастващия плурализъм, както казваме в заглавието на нашия конгрес, но остава нещо стабилно и с право апостол Петър пише в писмото си, че има само едно име под небето, в което може да има спасение. Днес, този плуралистичен свят  призовава за спасение, призовава за нещо, което гарантира човешкото достойнство, което всеки от нас чувства, че има и иска да съхрани. Има и такива, които не вярват в това, но няма значение, стига да се вгледат в лицето на една много човешка реалност: страдание, ограничения, смърт. Пред тези човешки истини, има много философски и психологически теории, но това, което наистина е решаващо пред тези проблеми, е образа на Кръста, Славния кръст.

На Конгреса има изказвания на експерти от цял ​​свят, които обсъждат различни теми. Но кой е най -важният въпрос на който искате да намерите отговор?

За конгреса сме свикали 103 лектори от различни страни, които помолихме да говорят точно за богословската същност на Кръста. Сред тях има не само католици, а и мюсюлмани, но искаме всички да вземат отношение по темата на конгреса. Спомням си какво каза Наталия Гинзбург преди няколко години: „Кръстът не е само религиозен знак, а е знак на културата, на цивилизацията, защото бе източник на нова цивилизация“. Затова искахме да поставим всички тези учени пред тайната на Христовия кръст, сякаш пред въпроса: ти, със своята интелигентност и в дълбочината на научните изследвания, какво място отделяш на тази трагедия? Трябва да има дума, която със сигурност трябва да излезе от Кръста ... И тогава не думите говорят, а самия Кръст, защото бележи живота на всеки човек, който го призовава като нещо, което, гледайки го, ни спасява. Самият Христос ясно казва: „когато бъда издигнат от земята - и когато бъда разпънат на кръст - ще привлека всички към себе си“.

Една от темите на конгреса е "Харизмата на Свети Павел от Кръста днес и в бъдеще". Какви нови начини за евангелизация виждате?

Това е най -дълбокият и личен въпрос. Нашият основател се идентифицира не само със Страстите Христови, но и с тези на всички хора, които стоят пред него, защото те също са страдали  - страданията на Христос и страданията на хората към него са една и съща реалност, същата тайна на спасението. Тази харизма на нашия основател е силата на цялата конгрегация, която на практика се разрасна по целия свят, а целта, мисията в Църквата и за обществото, винаги е същата, която синтезираме в този израз: мисия към хората. Това означава да живеем по -дълбоко в духа на Христовите страдания, а след като сме размишлявали и медитирали върху тях, можем и трябва да говорим за това с другите.