Пицабала: папата на границата между Европа и Азия за мира и гостоприемството
Роберто Четера – Светла Чалъкова – Ватикана
При пристигането си днес следобед в Кипър папа Франциск ще бъде посрещнат от Латинския патриарх на Йерусалим монсеньор Пиербатиста Пицабала, в чиято канонична юрисдикция попада и Латинската църква на Кипър. В една почти лятна сутрин в Йерусалим Пицабала ни посрещна в Патриаршията, намираща се в стария град на Йерусалим, докато сред неговите сътрудници трескаво тече подготовката за визитата на папата.
„В Кипър – обяснява той – има, в умален размер, по малко от всичко, което характеризира Йерусалимския диоцез: църква, която страда от териториални, политически и дори религиозни разделения, конфликти, миграции и преди всичко става въпрос за малцинство ; но малцинство, което знае и иска да бъде сол за земята си, в духа на Fratelli tutti. На границата между Азия и Европа, Кипър събира в едно много критични въпроси: не само териториалното разделение, което съществува от 1974 г., и най-новата вълна на имиграция, но също така е чувствителна точка на проблемите, свързани с енергийните доставки, и накрая близостта на географския район до катастрофалното положение в Ливан. За съжаление също съществуването на разделителна стена свързва Кипър и Йерусалим. Една Църква, както казвахме, която е малко малцинство, но въпреки това е свидетел на препълнените си храмове, 90% от имигранти, които идват от Филипините, Югоизточна Азия, но също и от Близкия изток, Африка и Латинска Америка. Така че можем да кажем, че от всички тези гледни точки Кипър има всички характеристики на Йерусалимската епархия, но в същото време е и отворен прозорец към Запада. Кипър се присъедини към Европейския съюз и въпреки териториалното разделение кипърските турци също се считат за европейски граждани“.
С две думи една сложна ситуация. Но от друга страна именно сложните ситуации са тези, които изглежда предпочита папа Франциск при избора на своите пътувания.
Да, но искам да кажа, че има и изключително положителни страни, които трябва да бъдат оценени. Например отношенията с православните църкви са много добри. Вярвам, че това е единственото място в света, където православните дават своите църкви на разположение на римокатолиците за отслужването на нашите литургии. Това се случва например в църквата на Пафос, намираща се в археологическия парк, където според традицията се намира колоната, на която Савел от Тарс е бил бичуван по заповед на римския управител Серджо Паоло, който по-късно е приел християнството. Няма я онази конкуренция, онази ревност, която може да се намери другаде в отношенията между християнските изповедания. Трите енории, водени от моите францискански събратя, вършат огромна работа, особено в областта на милосърдието. Много добри са и отношенията с държавните институции. Следователно, от църковна гледна точка, Кипър може да се разглежда като малка лаборатория, в смисъл, че има същите модалности и критичност като при нас в Йерусалим, но те могат да се изправят срещу тях с различен дух, по-положителен, по-малко драматичен, по-малко напрегнат“.
А какви са отношенията с ислямския свят?
Бих казал, че са добри отношения. Това е така и защото, за разлика от нашите гръцки православни братя, ние, римокатолиците, не се възприемаме като част от институционалната политическа система. В турската част има още някои усложнения. Там имаме само една църква, отворена за богослужение, посещавана предимно от африкански имигранти“.
Вие сте този, който официално покани и ще посрещне папа Франциск в Кипър. Какво очаквате от това посещение?
„Както казахме преди, ситуацията е сложна дори и тук с Църква, която е малко малцинство. Както беше в историческото му пътуване до Ирак, папа Франциск ще може творчески да издигне гласа си към всички хора с добра воля, независимо от тяхната принадлежност, в смисъл на прием, мир и братска прегръдка. Папа Франциск ни показва, че този е пътят, по който Църквата, дори когато изглежда, че има малко значение, знае как да бъде пророчество през това трето хилядолетие“.
