Карло Акутис – Евангелието в маратонки и на таблет. Как изглежда светостта в III хилядолетие

По материал на Делфин Ален, превод и адаптация Светла Чалъкова - Ватикана

С маратонки, дънки и таблет – така влиза в небето на светците Карло Акутис, 15-годишният младеж, починал от остра левкемия през 2006 г. и канонизиран на 7 септември на площад „Свети Петър“ пред повече от 80 000 вярващи. Той е първият милениал, издигнат до олтара, модел на святост, който говори на новите поколения.

Светостта в ежедневието

Образът на Карло е толкова различен от класическите икони на светци, че веднага привлича вниманието. Статуя в Белгия вече го изобразява така, както хората го помнят – в дънки и маратонки, с таблет в едната ръка и монстранция в другата, а броеница се подава от джоба му. Това е портрет на едно момче, което живее със същите предмети и символи като връстниците си, но чието сърце е било изцяло отдадено на Христос.

„Карло е млад човек сред младите хора“, казва антроположката Алфонсина Белио, специалист по религиозна етнология. „Той показва, че святостта не е извънреден подвиг или чудо, а радикално изживяване на добродетелите в ежедневието – в училище, в приятелствата, в интернет".

Вяра в дигиталната епоха

Не случайно Карло е наречен „кибер-апостола“. Със страст към компютрите и програмирането, той сам подготвя виртуална изложба за евхаристийните чудеса по света – проект, който и днес се разпространява и вдъхновява млади католици. Той разбира силата на мрежата: че интернет може да бъде както капан на нарцисизъм и повърхностност, така и инструмент за благовестие.

„Светът е пълен с хора, които искат да бъдат като другите – фотокопия. А Бог ни е създал оригинали“, казва Карло. В тази проста фраза е заложена антропологията на дигиталното според вярата: да бъдеш себе си, за да не се изгубиш в безкрайните огледала на социалните мрежи.

„Не аз, а Бог“

Със своето мото – „Non io, ma Dio“ („Не аз, а Бог“) – Карло връща центъра на живота там, където винаги е бил за християните: в Бог. Но тази отдаденост не идва от манастирска килия или от отшелническа пустиня. Тя се живее на футболното игрище, пред екрана на компютъра, в срещите с приятели. Именно тук е силата на свидетелството му: святост, която не е недостижима, а е „по мярка“ за всеки млад човек.

Църква в маратонки

„С маратонките на Карло Църквата тича в ритъма на своето време“, казва Белио. Това не е просто образен израз. Канонизацията му разкрива посоката на пастирските приоритети: една Църква, която иска да бъде млада, близка, способна да вдъхновява с примери, които не изглеждат далечни или абстрактни.

Още Йоан Павел II разбираше това, когато създаде Световния ден на младежта. Бенедикт XVI и папа Франциск продължиха линията – обръщайки специално внимание на младите, в свят на секуларизация и културна хибридност. В този контекст Карло Акутис става своеобразен „знак на времето“ – показва как вярата може да е дълбока, но и радостна; сериозна, но и близка.

Сила на простотата

Днес, когато социалните мрежи често издигат модели на красота, успех и сексуализирано самопредставяне, Карло предлага алтернатива. Неговият пример е на млад човек, който живее без „шумът на света“ да заглуши истината. Той използва същите средства – интернет, технологии, образи – но с различна цел: да посочи Бог.

Затова не е случайно, че преди още да бъде канонизиран, култът към него вече се разпространява в различни страни. Нови църкви и параклиси приемат неговото име, а дигиталните му проекти продължават да бъдат средство за евангелизация.

Първият милениал светец

Карло Акутис остава в историята като първия канонизиран милениал – светец на поколение, което живее в света на интернет, смартфоните и постоянния дигитален шум. Но вярата му показва, че светостта може да се роди именно там, където мнозина виждат само повърхностност.

„Не аз, а Бог“ – думите му звучат днес като отговор на крещящия нарцисизъм на съвременността. Те напомнят, че сърцевината на християнския живот е не да се превърнеш в център на внимание, а да поставиш Христос в центъра.

Канонизацията на Карло Акутис не е просто едно извънредно събитие в календара на Църквата. Тя е послание към цялото общество: че светостта не е далечен идеал, а път, който започва от всекидневието. Дънките и маратонките му не са анекдот, а знак, че Евангелието може да се живее в ритъма на XXI век.

В едно време, в което младите търсят идентичност, Карло предлага отговор: да бъдеш оригинал, защото Бог те е създал такъв. И да живееш простотата на Евангелието – радикално, с радост и отдаденост. Това е светостта на III хилядолетие.