Католическите епархии в България
София
В навечерието на големия християнски празник Въздвижение на Честния Кръст Господен, на 13 септември, в манастира на сестрите Евхаристинки в София се проведе литийно шествие със статуята на Света Богородица Фатимска. В молитва към Божията Майка, вярващите преминаха по алеите на манастирския двор, а размислите бяха посветени на тайнствата на Светата броеница и на живота на св. Йоан XXIII, по повод 100-годишнината от неговото пристигане в България.
С тържествена света литургия на 14 септември беше отбелязан и самият Кръстовден. С този празник отвори отново врати Католическата енория „Успение Богородично” в София, а архимандрит Благовест Вангелов посрещна 41 години свещеническо служение – живот, посветен във вярност на Бога. „Благословена и успешна учебна година, с Божията благодат“ – с това пожелание започна новата седмица за католиците от източен обред в София. В неделния ден на Кръстовден, по традиция, в енория „Успение Богородично“ беше отслужена пеена света литургия и водосвет за всички ученици, студенти и преподаватели в навечерието на новата учебна година.
На 13 септември, в село Герман беше тържествено чествана и 50-годишнината от присъствието на движението на Фоколарите в България. Събитието събра последователи и симпатизанти от цялата страна, както и гости от чужбина. Вълнението беше осезаемо – сякаш всички заедно върнаха „лентата“ десетилетия назад, към онези първи, тайни и най-трудни години във времето на комунизма, когато вярата е била пазена в тишина и доверие. Сред присъстващите бе и Евгения Паташева – първата, довела светлината на Фоколарите в България. В нейния поглед и усмивка като че ли се оглеждаха всички изминали години – изпълнени с изпитания, но и с неугасваща надежда.
В началото на месец септември, в Католическата църква “Св. Франциск от Асизи” в София бе дадено начало на новата концертна поредица “Musica Sacra”, осъществена от Радио “Аве Мария” заедно с проф. Кръстева и ансамбъл Lapis Lazuli. Всяка първа сряда на месеца тя ще ни поднася среща с красотата на сакралната музика и ще гради мостове чрез изкуството. Откриването направи директорът на радиото, архимандрит Ярослав Барткиевич. В този първи концерт звучаха органови произведения, вплетени с кратки музикално-аналитични обяснения – за хорала, неговите дълбоки корени в литургията и за начина, по който той е интерпретиран от Букстехуде и Бах. Датата на събитието съвпадна със знаменателна годишнина – 25 години от беатификацията на св. Йоан XXIII, провъзгласен от св. Йоан Павел II. Символична среща на провидението, защото именно в храма „Св. Франциск от Асизи“ в София, където се проведе концерт-лекцията, някога е служил и живял папа Ронкали.
А вече гледаме напред – към 17 септември, когато ще посрещнем празника на св. София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов – празник на мъдростта, на вярата, на надеждата и на любовта. Четири светлини, които озаряват и най-тъмните дни.
Гергана Дойчинова
Пловдив
Тридесет „Поклонници на надеждата“, водени от отец Венцислав Николов, бяха във Вечния град от 6 до 11 септември, по случай Юбилейната година на надеждата.
Поклонничеството е фундаментален човешки акт, който е не просто туризъм, а целенасочено пътуване, изпълнено с дълбоки духовни и емоционални измерения. То изисква жертва, отдаденост и съзнателно откъсване от светското ежедневие. Пътуването на групата от манастира „Св. Максимилиян Колбе“ до Рим е ярък пример за това как тази древна практика продължава да живее и да дава плодове в XXI век, служейки като внимателно структуриран духовен маршрут, който започва с колективна подготовка и завършва с индивидуално и общностно преображение.
Преди физическото потегляне, поклонничеството започна с ритуална подготовка. Литургията в манастира в 00:30 ч. в събота, 6 септември, бе повече от обикновено богослужение. Тя е акт на посвещение, който маркира прехода от обикновеното към сакралното време. Пристигането в Рим и незабавното насочване към площад „Св. Петър“ в ранната утрин показа съзнателния приоритет, поставен върху духовната цел, а не върху битовите удобства. Кулминацията на пътуването е Светата литургия с папата, която създава усещане за вселенска общност и пряка връзка с приемника на Св. Петър. Присъствието на отец Венци с групата, докато о. Карол е в съслужение, символизира връзката между местната общност и универсалната църква. Молитвата „Ангел Господен“ след литургията допълва усещането за пълнота и благодат. Централен ритуал на Юбилейната година е преминаването през Светите врати на четирите папски базилики – „Св. Петър“, „Св. Павел извън стените“, „Санта Мария Маджоре“ и „Сан Джовани ин Латерано“. Този акт е дълбоко символичен: той представлява преминаване от греховност към благодат, от стария живот към новия. Поклонниците не просто минават през физически врати; те преминават през символични прагове на вътрешна промяна и помирение. Всяко преминаване е акт на покаяние, обновяване и потвърждение на вярата. Програмата умело интегрира духовните и културните аспекти на пътуването. Посещението на базиликата „Сан Клементе“ с нейните подземия, е метафорично пътуване към корените на християнската вяра, а разходката с гид из централен Рим е възможност да се разбере как християнството е преобразило античното наследство. Включването на места като гроба на Петър Парчевич в църквата „Сан Андреа деле Фрате“ добавя личен елемент за българската общност, свързвайки българското минало с универсалната история на църквата.
Връщането на поклонниците в България не е краят на тяхното пътешествие. То е началото на нов етап, в който те ще пренесат благодатта и мира, които са получили, в своето ежедневие, споделяйки ги с цялата общност. В този смисъл, поклонничеството е не само път към Свещения град, но и духовен мост, който свързва миналото с настоящето, индивидуалното с общностното и земното с божественото.
С благодарствени слова към всички участници в поклонничество и съпричастни за неговото осъществяване– за благодатите, щастието, спомените и дори за трудностите, които градят общността и дават сили да се върви напред,- се обърна отец Венцислав Николов след края на „Поклонници на надеждата“.
„Особени благодарности изказвам към о. Йовко Пищийски, Светла Чалъкова и Маня Кавалджиева за тяхната отдаденост. На всеки един от вас индивидуално!“- подчертава още той. На 28 септември след литургията от 10:00 ч. в манастира „Св. Максимилиян Колбе“ – Раковски ще се проведе следпоклонническа среща – „Пътят продължава“, на която да бъдат споделени плодовете от пътуването до Рим, впечатленията и благодатите от Юбилейното поклонничество.
Среща, посветена на поклонничеството на младежите от енория „Свети Михаил Арахангел“, гр. Раковски, по повод Юбилейната година на надеждата, провело се през лятото, се проведе в началото на септември в залата под църквата в Секирово. Срещата започна с приветствие от енорийския свещеник отец Недялко Начев и продължи със споделените впечатления на младежите- за техните преживяванията и получените духовни благодати.
Чрез запечатаните моменти в снимков и видео-материал, те потопиха гостите в неповторимата атмосфера на юбилейната среща и вдъхновението от живата вяра, която са срещнали.
След презентацията последва дискусия, в която младежите продължиха да споделят свои мисли и чувства от поклонничеството. Срещата завърши с представяне на предстоящи дейности, които младежите искат да осъществят за в бъдеще.
Света литургия за Отечеството и град Пловдив, бе отслужена на 6 септември в катедралния храм „Свети Лудвик“ в гр. Пловдив. Тя бе предстоятелствана от отец Стефан Манолов в 8:30 ч.
В Денят на Съединението на България и национално тържество, и тази година католическата общност се присъедини към празника с молитва към Бог за Отечеството и град Пловдив като благодарност към Бога и молитва за целия град, да има благоразумие, мир и разбирателство между хората.
На Трети март 1878 година българският народ празнува свободата си! Но само година по-късно великите сили, събрани в Берлин, прекрояват картата на Балканския полуостров като разкъсват голямата и свободна България на части. Народът ни не е готов да загуби свободата си и продължава своя път за национално обединение. Първата голяма стъпка към постигането му е Съединението. На 6 септември 1885 e обявено присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Денят 6 септември се отбелязва като официален празник от 1998 година.
Жана Стоева
Никополска епархия
Във връзка с обявяването на 7 септември за светец на Блажен Карло Акутис, енорийският свещеник на Ореш отец Салваторе Фрашина съобщи, че в енория „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“, на 12 октомври т.г., Свети Карло Акутис тържествено ще бъде обявен за Съпокровител на енорията. Енория Ореш притежава мощи от 1-ви клас на Св. Карло или кичур от неговата коса.
На 8 септември в гр. Белене, беше отбелязан храмовия празник на енорийската църква „Рождение на Блажена Дева Мария“ и 165 години от нейното построяване. Тържествената литургия в 11 ч. беше предстоятелствана от Никополския Епископ монс. Страхил Каваленов. С него съслужиха енорийският свещеник на Белене отец Паоло Кортези и свещениците: отец Салваторе Фрашина от енория Ореш, отец Винченцо Ди Клерико от енория Трънчовица и отец Ириней Микос от енория Плевен. Проповед пред верните за Дева Мария поднесе Епископ Каваленов. Много гости от съседните енории уважиха празника. На службата присъстваха Сестрите на Милосърдната любов на Майка Тереза от Калкута от мисията в гр. Плевен.
От 9 до 11 септември се проведе 29-тия международен конгрес на Реновабис в Берлин, Германия. Епископът на Никополския диоцез монс. Каваленов бе поканен и взе он-лайн участие в конгреса. Темата на форума бе: Човешкото достойнство – неприкосновено и уязвимо.
13 септември бе празничен за манастира на сестрите-бенедиктинки и енорията в с. Царев брод, защото храмов празник чества енорийската църква „Прескръбна Божия Майка”. Тържествената литургия в 11 ч. бе предстоятелствана от Епископа на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов. С Епископа съслужиха енорийският администратор на Царев брод отец Михал Шлахцяк и свещениците: отец Ренато Мрчела и отец Роман Котевич. По време на литургията, Епископ Каваленов освети новия каменен олтар в храма. Епископ Каваленов, от името на Църквата, призова към ръкоположение (Ad missio) кандидатът за дякон Радослав Радков от енория „Благовещение Господне“ в гр. Варна.
На 13 септември т.г., в енория „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“ в с. Ореш, беше отслужено поклонничество до Големия Кръст за празника Въздвижение на Св. Кръст Господен. Енорийският свещеник отец Салваторе Фрашина и поклонници от Ореш и Русе, с молитвено шествие достигнаха до Големия Кръст, който се намира в землището на селото. В 17 ч. отец Салваторе и отец Валтер отслужиха света литургия за всички поклонници. Кръстът на с. Ореш е Юбилейно място в Никополската епархия.
На 14 септември, енорийската общност в с. Трънчовица отбеляза Въздвижението на Светия Кръст Господен при дървения Кръст - най-високата точка на с. Трънчовица. При Кръста, енорийският свещеник отец Винченцо Ди Клерико отслужи света литургия за празника. По време на службата, верните се молиха за душата на Никополския епископ монс. Петко Христов, за 5-та годишнина от неговата кончина.
На 14 септември, във всички енории на Никополския диоцез, бяха отслужени възпоменателни литургии и молитви за 5-та годишнина от смъртта на Никополския епископ монс. Петко Христов. Във всички енорийски църкви, по време на литургиите в неделя, свещениците възпоменаха годишнината на блаженопочиващия Епископ.
Епископ Петко Христов е роден 9 октомври 1950 г. в с. Велчево, Великотърновско. Учил е в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ във Велико Търново, специалност „Строителство и Архитектура“.
В периода 1977-1985 г. получава в България необходимия обем знания за свещеник. На 15 декември 1985 г. е ръкоположен за свещеник от Негово Преосвещенство Самуил Джундрин, Епископ на Никополската епархия.
През 1990 г. дава първите си обети в Ордена на Отците - Францисканци Конвентуалци, а вечните обети - на 15 декември 1993 г. Служил е в енории: „Св. Архангел Михаил“ в с. Трънчовица и „Рождение на Блажена Дева Мария“ в гр. Белене.
На 18 октомври 1994 г. е избран от папа Йоан - Павел II за Никополски епархиен епископ. На 6 януари 1995 г. е ръкоположен във ватиканската базилика „Св. Петър“ от Негово Светейшество папа Йоан - Павел II, в съслужие с кардиналите Джовани Батиста Ре и Хорхе Мария Мехиа.
Монсеньор Петко Христов беше член на Междуритуалната Епископска Конференция на Католическата църква в България и президент на католическата благотворителна организация „Каритас“ - България.
На 6 януари 2020 г. Епископ Петко отбеляза 25 години от своето епископско ръкоположение. Празникът бе честван в Епископската резиденция в гр. Русе, заедно със свещениците и богопосветените от Никополската епархия.
По това време, вече много болен, състоянието на Епископ Петко бързо се влошава. През втората седмица на месец септември влиза в болница, но лекарите не успяват да направят много. Монс. Христо Пройков, епископ на Софийска епархия „Св. Йоан XXIII“, му дава Последните Тайнства. На 14 септември, Празник Въздвижение на Светия Кръст Господен, Бог вика при себе си монс. Петко Христов.
На 19 септември 2020 г., в гр. Русе се състоя погребението на Епископ Петко. Погребалната литургия бе отслужена в Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в Русе. Службата беше предстоятелствана от Н. Впр. Монс. Георги Йовчев, Епископ на Софийско-Пловдивска епархия, с когото съслужиха монс. Христо Пройков, председател на Католическата епископска конференция в България и почетния архиепископ на Букурещ монс. Йоан Робу. В погребалната литургия участваха духовници, монахини и верни католици от трите католически епархии в България. Епископ Петко бе погребан в един от параклисите на Катедралния храм „Св. Павел от Кръста“ в Русе.
Росица Златева
