Коментар на Евангелието за 14 септември 2025 г. от отец Виктор Хаджиев
„Тъй трябва да се издигне Син Човеческий!” (Йн 3,13-17)
Скъпи братя и сестри,
Днес, на празника Кръстовден, ние се събираме, за да възпоменем величието на Светия Кръст, който в древни времена беше символ на позор и болка, а днес е извор на надежда, спасение и вечен живот. Кръстът е свидетелство за най-голямата жертва на нашия Спасител, който се отдаде напълно за нас, за да осветли пътя към Бога и да промени съдбата на човечеството. Той ни напомня, че Божията любов не познава граници и че чрез саможертвата на Христос се изкупва всеки грях.
Христос, носейки своя кръст, ни показа, че истинската сила се крие в приемането на нашите лични кръстове и в способността ни да се отдадем на волята на Бога. Всеки от нас е призован да следва Христос и да носи своя кръст с вяра и смирение, знаейки, че в нашите трудности се проявява Божията благодат. Този свещен символ ни учи, че въпреки несгодите и болката, нищо не е безнадеждно, а всяко страдание може да бъде трансформирано в път към възкресението и нов живот.
Кръстът е и знак на обединението на всички вярващи – символ, който ни свързва като едно тяло в Христос. Той ни призовава да оставим страстите и егото настрана и да се отдадем на любовта и милосърдието, които Бог ни дарява. В нашето ежедневие нека светлината на Кръста бъде нашият водещ принцип, насърчавайки ни да прощаваме, да се жертваме за ближния и да търсим истинската радост, която идва от връзката с Бога.
Нека днес, въздигайки сърцата си към Христос, се ангажираме да носим своя кръст не като товар, а като благословия – знак, че сме част от великата история на спасението, в която всеки от нас може да бъде трансформиран и да разпространява Божията любов. Амин.