Коментар на Евангелието за 28 септември 2025 г. от отец Виктор Хаджиев

„Ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш” (Лк 16,19-31)

Скъпи братя и сестри,

Днешното Евангелие ни представя притчата за богаташа и за бедния Лазар – една силна картина на контраста между земния живот и вечността. Богатият мъж се радва на изобилие, но сърцето му остава затворено за страданието на бедния, който ден след ден лежи при вратата му. След смъртта и двамата срещат различна съдба – Лазар е утешен в лоното на Авраам, а богаташът е в мъки. Тази притча не осъжда богатството само по себе си, а егоизма и липсата на състрадание, които ни заслепяват за нуждите на другите.

Исус ни предупреждава, че начинът, по който живеем днес, оформя нашата вечност. Бог ни е дал достатъчно знаци – Писанието, учението на Църквата, свидетелствата на светците – за да разберем волята Му. Но въпросът е: отваряме ли сърцата си за истината, или предпочитаме да останем глухи, като богаташа, който не разбира сериозността на живота? Бог очаква от нас не само да вярваме, но и да действаме – да споделяме, да обичаме и да бъдем Неговите ръце в този свят.

Нека тази притча ни накара да се замислим за нашето отношение към ближните. Кои са „Лазаровците“ в нашия живот? Дали ги виждаме, или минаваме покрай тях, затворени в себе си? Днес е денят да отворим очите си, да проявим милосърдие и да използваме всичко, което Бог ни е дал, за доброто на другите. Само така ще живеем в светлината на Неговата любов, както Лазар – не само в този свят, но и във вечността. Амин.