Църква

Св. Йероним и Вулгата – история на една любов към Словото

На 30 септември Църквата възпоменава литургично свети Йероним и когато говорим за него, първият образ, който изплува пред очите ни, е на строг мъж, с лице белязано от пост и очи, които горят от духовна страст. Отец и Църковен учител, живял между IV и V век, Йероним оставя едно неизличимо наследство: т.нар Вулгата, или латинският превод на Библията, който повече от хиляда години ще съпътства молитвата, богословието и духовния живот на милиони християни.

Светла Чалъкова - Ватикана

Неговата история е белязана от една дълбока любов към Божието Слово – любов, която не го напуска нито в часове на умора, нито в моменти на неразбиране или остри полемики. Йероним е известен с трудния си характер, понякога дори рязък, но под тази суровост се крие сърце, което гори единствено за Христос.

Роден в Стридон, вероятно в Далмация, той получава изискана римска образователна подготовка. Но истинската му промяна идва след кръщението и решението да посвети живота си на вярата. От ученик по реторика и класическа литература Йероним се превръща в поклонник на Словото – пътува из Изтока, живее като отшелник в сирийската пустиня, за да се храни не с човешка слава, а с тишината на Бог.

Именно в Палестина, край пещерата на Рождеството във Витлеем, той намира своето духовно пристанище и мястото, където започва великото си дело: превода на Свещеното Писание от еврейски и гръцки на латински език, този, който се говори от народа. Не на изисканата класическа латинска реч, а на жив, разбираем и говорим език. Така се ражда Вулгата – vulgata editio, тоест „издание за народа“ – плод на години неуморен труд, сравнения с оригиналните текстове, нощи, прекарани в писане при светлината на лампа.

За Йероним това не е било академично упражнение, а мисия. Той казва: „Незнанието на Писанията е незнание на Христос“. Да преведе Библията означава да даде на всеки вярващ възможност да чуе Божия глас на собствения си език, без прегради и без посредници. Вулгата, приета официално от Църквата векове по-късно, се превръща във верен спътник на литургията, проповедта и духовното четене.

Но зад страниците на този превод стои не просто интелектуално усилие, а връзка на любов със Словото. Йероним знае, че Библията не е обикновена книга, а семе на вечен живот. Затова преди да отвори ръкописите, той коленичи. Преди да търси превод, той се моли. Перото му не пише като на обикновен книжовник, а като на човек, който слуша и преписва ехото на Бог.

В иконографията често е представян с череп върху масата – знак за преходността на живота, и с опитомения лъв – образ на силата, преобразена от благодатта. Но истинският му белег е книгата: Писанието, което той обича до последния си дъх.

Днес, векове след него, посланието му е същото: любовта към Библията не е задача само за учени богослови, а призвание за всеки християнин. Да четем, да размишляваме, да се молим със Словото означава да отворим жив диалог с Бог. Йероним ни напомня, че вярата не се гради върху абстрактни традиции, а върху всекидневното слушане на Христовия глас.

И може би именно това е сърцевината на неговото наследство: страстна любов към Словото, която преобразява човешкия живот и чрез Вулгата храни вярата на цели поколения.