Защо всеки път, когато се молим броеницата, осъществяваме едно пророчество?

Светла Чалъкова - Ватикана

Но малцина се замислят, че всеки път, когато се молим броеницата, ние осъществяваме едно древно пророчество — думите на Пресветата Дева: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лк 1,48). Всяко произнесено „Благословена си ти между жените“ е не само почит, а и изпълнение на Божия замисъл, който преминава през поколенията и стига до нас.

В тази светлина американският богослов Скот Хан, един от най-известните католически мислители на нашето време, ни напомня, че броеницата не е просто набожен обичай, а духовно пътуване — едновременно пророческо, съзерцателно и дълбоко лично.

„Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лк 1,48).

Всеки път, когато молим броеницата, осъществяваме това пророчество поне 50 пъти. Наричаме Пресветата Дева Мария „блажена“ (на английски blessed, което означава както „блажена“, така и „благословена“), използвайки думите на Светото Писание. Обръщаме се към нея с поздрава на архангел Гавриил: „Радвай се, благодатна!“ (Лк 1,28). Провъзгласяваме нейните привилегии с думите на Елисавета, нейната сродница: „Благословена си ти между жените!“ (Лк 1,42). Повтарянето на тези думи е радост, защото те са изпълнени със смисъл и оживяват чрез евангелските сцени, които са в центъра на нашите размишления.“

Така пише в списание Angelus — седмичник на архидиоцеза на Лос Анджелис — Скот Хан, професор по библейско богословие вър Францисканския университет в Стьюбънвил, щата Охайо, където е основал и ръководи Центъра „Свети Павел за Библейско богословие" (St. Paul Center for Biblical Theology). Ученият съчетава академичния престиж с популярност сред широката публика.

Хан припомня, че „броеницата е утвърден във времето метод за съзерцателна молитва. В продължение на векове папите са я препоръчвали, а светците са я молели ежедневно“.

„Когато молим броеницата — продължава американският библеист — повтаряме определени молитви, докато размишляваме върху събитията (тайните) от живота на Исус и Мария, като отброяваме повторенията си с мъниста, нанизани в групи по десет. Църквата официално е признала 20 тайни, препоръчани за размишление“.

Броеницата „действа“ и на човешко ниво, „защото ангажира цялата личност. Включва нашия говор и слух. Ангажира ума и докосва емоциите. Дава работа на върха на пръстите ни — тези чувствителни органи на допира. Ако се молим пред икона, подхранваме и нашето съзерцание чрез още едно телесно сетиво. Именно така възкръсналият Господ утвърждава вярата на учениците си: ‘Погледнете ръцете Ми и нозете Ми — Аз съм! Докоснете Ме и вижте’ (Лк 24,39). Не ни е достатъчно просто да Го чуем, още по-малко само да прочетем думите Му. Искаме Той да изпълни нашите сетива. И Той го прави — чрез любовта на Своята майка“.

В Писанието тя се явява като първата ученичка. Когато езичниците идват отдалеч да търсят Исус, „намират Младенеца с Мария, Неговата майка“ (Матей 2,11). Когато вижда хора в нужда, тя се застъпва за тях (Йоан 2,3). Когато Исус умира на кръста, изоставен от приятелите Си, тя остава при Него; и Исус я поверява на „възлюбения ученик“ (т.е. на теб и на мен), казвайки: „Ето майка ти“ (Йоан 19,27). Така тя ни помага да размишляваме по начин, по който само тя може. Помага ни като Негова майка — очевидец на целия Му живот. Но ни помага и като наша майка, дадена ни от Исус, обичаща ни така, както само една майка може да обича“.

Скот Хан завършва: „Когато постоянстваме в молитвата на броеницата, ставаме като децата (виж Матей 18,3) — деца на Мария, деца на нашия небесен Отец. На 7 октомври Църквата отбеляза празника на Дева Мария на броеницата. Някога този празник се е наричал Света Богородица на Победата — име, дадено от св. Пий V след победата на Светата лига в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г. Това отразява и моя личен опит с броеницата, която започнах да се моля още когато бях протестант. Тези молитви бяха чути — а останалото е моята история. Възползвай се от случая да обновиш усилията си. Претендирай за своята победа“.