Общението на светците – тайната връзка на любов, която не умира

Светла Чалъкова - Ватикана

В навечерието на празника Всички светии, Църквата ни кани да размислим върху една от най-дълбоките истини на християнската вяра — „Общението на светците“ (Communio Sanctorum). Това изразяване, включено в Символа на вярата и в Катехизиса на Католическата църква, разкрива една реалност, която е в сърцето на нашата надежда: че в Христос никой не е изгубен, никой не е сам, и любовта преодолява дори смъртта.

Повече от почит към светците

Когато чуем думите „Общение на светците “, мнозина си представят връзката на молитва и любов между онези, които Църквата е канонизирала — мъже и жени, признати за образци на вяра. И това наистина е вярно. Но тази представа е само началото, защото общението на светците е далеч по-дълбоко.

То не е само общност между канонизирани светци, а включва всички, които са живели и умряли в Божията благодат, всички, които са избрали любовта и са отворили сърцата си за Неговата милост. Именно затова празникът Всички светци (1 ноември) предхожда Възпоменанието на всички починали вярващи (2 ноември) — защото двете реалности са тясно свързани: небесната и земната Църква са едно в Христос.

Единство, родено от Бог

„Да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, да бъдат и те в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:21).

Тези думи на Исус са сърцевината на „общението на светците“. Светците са в общение помежду си, защото са в общение с Бог. Това единство не е символично, а реално – духовна мрежа от любов, която обгръща небето и земята.

Св. Йоан Павел II казваше, че Църквата е „тази част от човечеството, в която животът на Христос вече е започнал да тече“. Затова, когато участваме в Евхаристията, ние не сме сами: около олтара присъства цялата Църква – живите, покойните и небесните.

„Общение на светите неща“ и „общение на светите личности“

Катехизисът на Католическата църква (параграф 948) обяснява, че изразът „Communio Sanctorum“ има два неразделни смисъла:

communio sanctorum – общение в светите неща (sancta),

communio sanctorum – общение между светите личности (sancti).

Първият смисъл означава участие в „свещените реалности“: в тайнствата, във вярата, в благодатта, която принадлежи на всички кръстени. Всеки, който е потопен в Христос чрез Кръщението, споделя това общение.

Така тайнствата — от Кръщението до Евхаристията — изграждат тялото на Христос. Чрез тях ставаме част от един народ, Божият народ, в който всички дарове се споделят, всички молитви се преплитат, и където радостта на един става радост на всички.

Вторият смисъл — общението между светите личности — означава, че всички вярващи са духовно свързани помежду си: тези, които са на земята (Воюващата Църква), онези, които се очистват (Страдащата Църква), и онези, които вече славят Бог в Небето (Тържествуващата църква). Това е едно тяло, една мистична връзка, в която любовта преминава през времето и пространството.

Единство, което надживява смъртта

Когато се молим за починалите, ние не изразяваме само спомен или тъга — ние участваме в тайната на това общение. В нашите молитви се осъществява връзката между земята и небето: нашите гласове се съединяват с песента на ангелите и светците.

Св. Тереза от Лизио казваше: „Ще прекарвам времето си в рая, правейки добро на земята“ — и това е сърцевината на „Общението на светците“. Любовта на светците не свършва с живота им, а става още по-активна. Те се молят за нас, придружават ни, вдъхновяват ни.

Призив към всеки вярващ

Да вярваме в Общението на светците означава да признаем, че животът има вечен смисъл, че принадлежим на едно духовно семейство, което не може да бъде разделено. Всеки акт на милосърдие, всяка искрена молитва, всяка жертва от любов – всички те се вливат в реката на благодатта, която тече през тялото на Църквата.

И както пише Катехизисът:

„Във взаимното общение на светците нито един от нас не живее за себе си, нито някой умира за себе си. Нашият живот и нашата смърт имат стойност за всички“. (ККЦ 953)

Ето защо, „Общението на светците“ не е абстрактна догма, а сърдечната истина на Църквата: че никой не е сам, че молитвата на един укрепва другия, че животът, даден в Христос, никога не умира.

Всяка светлина на небето отразява лъч от същата Любов — и тази любов, по-силна от смъртта, е самият Бог.

Молитва

Господи Исусе Христе,

Който си съединил небето и земята в едно тяло,

дари ни да живеем с живо съзнание това общение.

Научи ни да се молим за живите и мъртвите,

да усещаме присъствието на Твоите светци,

и да вървим по техния път на любов,

докато всички станем едно в Твоето Царство.

Амин.