Кардинал Пицабала: Мирът според „Pacem in terris“ на Йоан XXIII — 100 години след пристигането му в България и в сложния контекст на Светите земи
Събитието започна с поздрав от председателя на БАН чл. кор. проф. Емилия Славчева, която подчерта честта академията да е домакин на такова значимо събитие и припомни предшестващите научни форуми, свързани с българския папа – Йоан XXIII. След това приветствие поднесе апостолическият нунций монс. Лучано Суриани, който изрази молитвената близост до стадото на кардинал Пицабала -християните в Светите земи. „Диалогът е сигурният начин да се предпази мира“-каза представителят на Светия престол. На събитието присъства Западноевропейският митрополит Антоний, който отправи специален поздрав към присъстващите, подчертавайки значението на мира в християнската религия и важността на молитвата към Господ да даде своя мир. „Искам да благодаря на Негово Блаженство, че посети София и остави траен отпечатък в нашата страна“. По-рано кардиналът и митрополит Антоний се срещнаха в Синодалната палата. От името на епископската конференция приветствени думи поднесе монс. Петко Вълов. В препълнената зала на БАН присъстваха много свещеници, монахини, посланици, представители на президенството и на Външно министерство, университетски преподаватели.
Въвеждащи думи в лекцията произнесе доц. Кирил Карталов, по чиято покана кардиналът пристигна в България.Той направи великолепен синтез на енцикликата Pacem in terris, чийто преводач на български език е, като открои четири стълба, на които почива всеки мир – истина, справедливост, любов и свобода. „62 години по-късно енцикликата остава изключително актуална, а днешното събитие е възможност за размишление върху нейното въздействие“ – заключи той.
В началото на своята лекция кардинал Пицабала очерта профила на папа Йоан XXIII, негов съгражданин от Бергамо, и подчерта ценния принос на енцикликата Pacem in terris за определянето на мира като всеобщо благо. „Според него — каза той — мирът не е абстрактна утопия, а реалност, която изисква справедливост между народите, зачитане на човешките права, диалог между религиите, институционална отговорност и свободна съвест.“
Във втората част на лекцията си кардиналът говори за мира в съвременния свят и в Светите земи, като подчерта, че „не е достатъчно просто да се спрат оръжията, необходима е визия за бъдещето, която досега е липсвала заради слепотата на лидерите и на екстремистките крила и от двете страни“. „Въоръженото съжителство няма как да продължи: без план за мир взаимното унищожение е неизбежно“-допълни и добави, че „международната общност трябва да изолира силите, които подкрепят войната — икономически, политически и идеологически“.
„Светите земи — каза той — не са просто стратегически център за Близкия изток, а символичното сърце на света: когато то гори, гори целият свят.“Според него „са необходими нови лидери — както политически, така и религиозни, защото раните са дълбоки, а пътят — дълъг“. Латинският патриарх на Йерусалим се надява, че „новото поколение ще бележи нов етап, който ще сложи край на кошмара“. „Въпреки различията в мненията и перспективите, израелци и палестинци днес споделят дълбоко желание за връщане към живота, но не както преди — а по нов начин, освободен от логиката на насилието“- посочи.
Интересна беше и позицията на кардинал Пицабала относно ролята на Църквата в световните конфликти: „Тя не може да остане неутрална — религиозните водачи трябва да присъстват, да насърчават логиката на Евангелието и да се стремят да доведат до помирение.“Кардиналът призна, че „дори когато е неизбежно да се допускат грешки, важно е да присъстваш“.
Той описа трудната ситуация на Западния бряг – изолирани общности, затруднена свобода на движение от Кпп-та, липса на власт, която да гарантира сигурност.“ „Икономиката също страда – обясни той – основни източници на прехрана са преустановени както и поклоничествата, това влошава особено положението на християнските семейства.“ Една светлина в този контекст е завръщането на поклонниците, което събужда надежда и усещане за нормалност сред местното население. „Ще е нужно много време, за да се върнем към нормалността“ — обясни Пицабала.
В процеса на изграждане на мира, според него, е от съществено значение диалогът между различните църкви, „който не може да се сведе до повърхностен екуменизъм, а трябва да се въплъти в конкретни жестове на общение“. Икуменическият и междурелигиозният диалог, сега повече от всякога, трябва да бъдат подновени. Кардиналът е убеден, че „тази война отбелязва повратна точка в междурелигиозния диалог — вече не може да се продължи по стария начин между християни, мюсюлмани и юдеи“.„Евреите почувстваха липса на подкрепа от страна на християните, християните изглеждаха разделени и несигурни, а мюсюлманите се почувстваха атакувани и обвинени, че сътрудничат с насилието“ — обясни той.
Това, според него, съответства на „уникалното призвание на Йерусалимската майка-Църква — да свидетелства, че е възможно да се изграждат отношения на мир дори там, където преобладават конфликт, напрежение и разделение, и където да говориш за надежда изглежда безсмислено“.
Латинският патриарх на Йерусалим предупреди, че „провалените досега политически споразумения показват, че мир, наложен отгоре, без да се вземат предвид раните, болката и културно-религиозният контекст, е обречен на неуспех“. „Ето защо е наложително да се предложат конкретни пътища за прошка и помирение, само така мирът може да стане реален и траен, а не да остане просто лозунг“.
Кардинал Пицабала подчерта три стълба, необходими за мира — прошка, истина и справедливост. „Връзката между тези три елемента е сложна, често източник на разгорещени дебати, но и на дълбоки размисли“-посочи
„Изправени пред сложността на света, глобалните сили и стратегиите, можем да се чувстваме изгубени и безсилни“ — заключи кардиналът.И добави: „Но все още има много какво да се направи — всеки жест на помирение, всяка дума на истина, всеки акт на вяра в бъдещето е семе на мира, което подготвя пътя към възстановлението и изкуплението на света.“
След лекцията въпроси към госта зададоха проф. Веселин Петров от БАН, проф. Румяна Христиди, ръководител на Хебраистика в Софиския университет и посланик Димитър Михайлов от Външно министерство. Възможност за въпроси бе дадена и на публиката.
