Ливан очаква Лъв XIV: пътуване на надеждата в страна, уморена от кризи

Светла Чалъкова - Ватикана

Местните вярващи – както отбелязва мараонитският архиепископ Пол Абдел Сатер – не очакват чудеса и не настояват за политически решения. За архиепископа най-важното е именно съпричастността, която Папата демонстрира още с първата си апостолическа визита, включваща Турция и Ливан. Той изразява надежда, че вниманието на международната общност най-сетне ще се насочи към страданието на обикновените хора. В епоха, в която медийните сензации изместват реалните трагедии, духовният водач отправя апел журналистите да покажат истинското лице на несправедливостта, под която ливанците живеят. Алюзията е ясна: криза, която не се вижда, остава без решение.

Тази линия на размисъл продължава и отец Мишел Абуд, ръководител на „Caritas“ в Ливан. Според него присъствието на Лъв XIV е знак, че Ливан не е забравен. От деня на избирането си на 8 май 2025 г. Папата вече неведнъж е подчертавал своята близост със страната, а предстоящото пътуване се възприема като жест на мир, утеха и любов в период, когато мнозина се чувстват изоставени както от властите, така и от международните партньори.

Очакванията на народа: страх от разочарованията и надежда за справедливост

Викарият на Бейрут за католиците от латински обред, монсеньор Сезар Есаян, добавя своята трезва гледна точка. По думите му, въпреки че ентусиазмът расте с наближаването на визитата, хората се страхуват да говорят открито за очакванията си. Причината е болезнено проста: „Ливанците преминават от разочарование към разочарование“. От провалените президентски избори, през вътрешнополитическите напрежения, до нарастващите конфликти на южната граница, ежедневието остава белязано от несигурност. Обществото живее под тежестта на икономическа катастрофа, а огромният брой бежанци се превръща в инструмент за политически спекулации, вместо да получи реално решение. В този контекст, казва Есаян, ливанският народ очаква от Папата нов „вик за справедливост“, способен да разтърси съвестите на управляващите, които рядко чуват гласа на бедните и отчаяните.

Три ключови послания от трите места на визитата

Силна символика носи и изборът на трите основни места, които Папа Лъв XIV ще посети. Светилището на свети Шарбел насочва вниманието към мълчанието, вътрешната молитва и необходимостта хората да се върнат към дълбоката връзка с Бог. Психиатричната болница в Бейрут пък показва нежеланото лице на обществото – онези, които често остават невидими, но които Папата поставя в центъра на вниманието. А пристанището на Бейрут, все още белязано от травмата на взрива от 2020 г., се превръща в естествено място за призив към истина и справедливост, без които, напомня Есаян, не може да има мир.

„Блажени миротворците“ – визита, която призовава към действие

Мотото на визитата – „Блажени миротворците“ – също не е случайно. Според викария то е покана към действие. Мирът е дар, но и задача, която изисква отговор. Лъв XIV идва не само да насърчи ливанците, но и да ги попита какво са направили с призивите на неговите предшественици. Йоан Павел II посвещава на Ливан апостолическото насърчение „Нова надежда за Ливан“, Бенедикт XVI подписва свое насърчение за Близкия изток в самия Ливан, а папа Франциск посвещава цял ден на молитва и пост за страната през 2021 г. Сега Лъв XIV прави следващата крачка: поставя Ливан не само в центъра на вниманието, но и в центъра на регионалния разговор за мир.

Пътуване с регионално значение

За Есаян визитата има значение, което надхвърля границите на страната. „Папата идва в Ливан, но мисли за целия Близък изток“, казва той. Съседните държави не предлагат достатъчна сигурност, а Ливан остава единственото място, където Светият отец може да се обърне към региона от позиция на относителна безопасност. И именно това придава тежест на посланието му.

Надеждата – крехка, но жива

На фона на дълбоката умора от безкрайни кризи, ливанците не се оставят на илюзии, но съхраняват надеждата, че думите и присъствието на Лъв XIV могат да вдъхновят промяна. Папата няма да реши всички проблеми на страната. Но визитата му обещава нещо друго – възможност съвестите да се събудят, а народът да почувства, че не е сам. В Ливан, където надеждата често изглежда крехка, самото пристигане на Светия отец е светлина, която разсейва мрака, дори и временно. И понякога именно това е началото на истинското обновление.