Папската визита в Турция – шанс да се възроди духът на Втория Ватикански събор

Светла Чалъкова - Ватикана

В страна, където християните са малцинство, тази визита има значителна символична и пастирска стойност. Тя цели да укрепи моралната подкрепа към локалните вярващи, както и да насърчи процесите на диалог и взаимно уважение.

„Да посетиш своето стадо лично и да му донесеш близостта на Добрия Пастир – това е смисълът на папските пътувания“, подчертава монс. Паоло Бидзети, бивш апостолически викарий на Анатолия и доскорошен председател на Каритас Турция.

Турция – религиозна мозайка

Монс. Бизети описва съвременна Турция като „мозайка“, в която съжителстват различни изрази на религиозност: политически ислям, традиционен религиозен ислям, суфийска мистика, алевитско движение, агностицизъм и деизъм, християнски общности.

Тази сложна среда се оказва предизвикателна за католическата дейност. Въпреки историческата връзка на региона с ранното християнство — „християнството, такова каквото го познаваме, е родено в Антиохия“, припомня монс. Бидзети — правните и културни пречки затрудняват изграждането на нова инфраструктура.

„Пастирската дейност на Католическата църква е сериозно ограничена от закони и обичаи, които правят трудно строителството на параклиси, младежки центрове или културни пространства“, пояснява той.

Енорийският живот се концентрира почти изцяло около храмовете, признати още със Споразумението от Лозана (1923 г.).

Никея: символ на единство и съборност

Отбелязването на 1700 години от Никейския събор придава на визитата силен икуменически смисъл. За монс. Бидзети моментът дава възможност да бъде „съживен духът на съборните отци“ – дух на откритост, диалог и търсене на единство:

„Юбилеят ще помогне да се събуди духът, който вдъхновяваше отците на събора: да изразим вярата с нови думи и категории и да търсим това, което ни обединява“.

Папата следва визията на св. Йоан XXIII, който при откриването на Втория Ватикански събор призовава Църквата да говори езика на времето си, без да изневерява на истината на Евангелието.

„Това е задача, която трябва винаги да започваме наново“, припомня монс. Бидзети.

Земетресението: „диалог на живота“ в действие

На 6 февруари 2023 г. мощно земетресение с магнитуд 7.8 разтърси обширни територии по границата между Сирия и Турция. Според монс. Бидзети реалният брой на жертвите е бил значително по-висок от официално посочените 50 000, а „стотици хиляди останаха без дом“.

Каритас Турция реагира бързо, макар и при огромни трудности. Организацията изгради партньорства с национални и местни служби, за да осигури храна, подслон и хуманитарна подкрепа.

„За нас това беше изпитание, което ни принуди да растем бързо — не без грешки. Но можехме да дадем своя принос, използвайки щедрата помощ, пристигнала от всички краища на света“.

Особено важно е, че дейността на Каритас Турция е без разлика на вероизповедание. Сред уязвимите са християни и мюсюлмани, и организацията работи с всички безусловно. Това се превръща в пример за „диалог на живота“.

„Служейки на бедните, съборихме стари стени на разделение. Както казваше папа Франциск, най-дълбокият междурелигиозен диалог е този на живота“, подчертава монс. Бизети.

Той добавя, че за първи път Каритас Турция бе официално призната в Анкара за „безкористна организация, помагаща без разлика“ — важен знак за растящо доверие.

Послание на надежда за Каритас и местната Църква

Очаква се визитата на Папата да бъде особено вдъхновяваща за работещите в Каритас Турция и за всички християни в страната.

„Това ще бъде прекрасна възможност да усетим, че сме част от Божия народ — единен в служението и грижата за най-уязвимите, по примера на Исус, който е слуга на всички“, казва монс. Бидзети.

Контекст и перспективи

В контекста на историческия юбилей, сложния религиозен пейзаж и раните, оставени от земетресението, визитата на Папа Лъв XIV се превръща в своеобразно насърчение към малката християнска общност, импулс за икуменически диалог, знак за взаимна солидарност и свидетелство за евангелско служение.

За региона, в който се е родила част от християнската идентичност, пътуването се възприема като покана да се мисли за бъдещето в светлината на общност, диалог и служение.