Католическите епархии в България
София
През месец февруари Католическата църква в България насочва вниманието си към болните, страдащите и хората в нужда. На 11 февруари тя се присъедини към Световният ден на болните – празникът на Св. Богородица Лурдска. В Катедралния храм „Успение Богородично“ в София денят премина в молитвена среща с болни, хора със специални нужди и поклонници, посещавали светилището в Лурд. Ежегодна съвместна инициатива със социален център „Усърдие”.
През целия месец февруари вярващите са призовани да посвещават молитвите и конкретната си грижа на нуждаещите се. Денят е посветен не само на болните, но и на медицинските работници и на всички хора с добра воля, които споделят страданието на ближния. Традиционно участници в поклонничествата до Лурд си припомнят преживяното край светилището на Дева Мария Лурдска. Тези поклонничества се организират със съдействието на социален център „Усърдие“ и с подкрепата на италианската благотворителна организация УНИТАЛСИ. Световният ден на болните беше отбелязан и в Конкатедралния храм „Св. Йосиф“, където духовенство и миряни се молиха за страдащите и възрастните хора.
В Католическата църква продължава подготовката за навлизането във Великопостния период. Намираме се в края на Постния триод за Католическата църква от източен обред, който завършва със Задушница и Месопустна неделя. На 14 февруари денят започна със заупокойна света литургия в Катедралния храм „Успение Богородично”. Великопостният период за Католическата църква от западен обред започва на 18 март с т. нар. Пепеляна сряда. В този ден ще бъде отслужена света литургия с обреда на посипване на главите с пепел – знак на покаяние и обръщане към Бога.
През времето на Великия пост всеки петък в Конкатедралния храм „Св. Йосиф“ в София се отслужва допълнителна света литургия. След богослужението, което започва сутрин и вечер, вярващите участват в молитвеното извървяване на Кръстния път.
Великият пост е период на по-задълбочена молитва, пост и дела на милосърдие, както и време за размисъл върху последните слова на Исус Христос от кръста.
През този месец Католическата общност си спомня и за о. Мартин Илек от ордена на отците салезиани, от чиято кончина се навършват три години. Свещеникът посвещава служението си на мисионерска дейност сред ромските деца в Стара Загора. С негово участие започва изграждането на църква и училище в града – дело, осъществено с помощта на дарители и доброволци. В памет на о. Мартин беше изградена камбанария с три камбани, символично напомнящи за неговия глас и служение. През декември 2023 година му беше присъдено посмъртно отличието на общността „Добрият Самарянин“ за приноса му към развитието на деца и младежи от най-бедните семейства.
На 14 февруари в Конкатедралния храм „Св. Йосиф“ в София Доминиканската школа „VERITAS“ откри юбилейна лекционна поредица по повод 10-годишнината си. Първата лекция, посветена на темата за католическото възпитание, беше изнесена от сестра д-р Габриела Вистуба – генерален предстоятел на Сестрите доминиканки Мисионерки на Исус и Мария. В своето изложение тя подчерта значението на възпитанието като формиране на съвестта, добродетелите и отговорността на християнина в обществото. Поредицата ще продължи с още четири срещи през годината.
Гергана Дойчинова
Пловдив
На 11 февруари от 18:00 часа в Националното светилище „Дева Мария Лурдска“ в Пловдив бе отслужена тържествена света литургия по повод храмовия празник и Световния ден на болните.
Негово Високопреосвещенство монсеньор Румен Станев предстоятелства богослужението. С него съслужиха свещеници от Софийско-Пловдивския диоцез и от епархия „Св. Йоан ХХIII“. Малката, но красива църква бе изпълнена с вярващи от различни енории, събрани в молитва и духовно единство.
В своята проповед монсеньор Румен насочи вниманието към посланието на Лурд – призив към покаяние, молитва и простота на сърцето. Той припомни, че на 25 март 1858 г. Дева Мария се открива на света Бернадета с думите: „Аз съм Непорочното зачатие“ – дълбоко богословско понятие, изречено от Небесната Майка към едно дете, което може би не разбира напълно думите, но ги предава вярно.
До пещерата на Масабиел потича вода – знак на изцеление и благодат. До днес Църквата е признала седемдесет необясними физически изцеления след внимателни медицински проучвания. Но, подчерта проповедникът, още повече са изцеленията на сърцата – помирение, обръщане, възстановена надежда.
Епископът направи връзка и с евангелския разказ за сватбата в Кана Галилейска: „Нямат вино“. Дева Мария забелязва недостига, преди другите да го изрекат. Тя се застъпва и оставя своето вечно послание към света: „Каквото ви каже, сторете“. В Кана водата става вино. В Лурд водата става надежда.
Проповедникът припомни, че св. Йоан Павел II избира 11 февруари за Световен ден на болните – папата, който сам носеше в тялото си кръста на страданието и напомняше, че болният никога не е излишен и никога не е извън живота на Църквата. Болният е в сърцето на Църквата; болният е Христос – разпнат и жив сред нас.
Бяха припомнени и думите на папа Франциск, че грижата за болния не е само медицински акт, а среща – среща, в която се лекуват и двамата: този, който страда, и този, който служи. В Лурд това се вижда ясно – хиляди доброволци помагат на нуждаещите се, но самите те си тръгват духовно обогатени.
Монсеньор Румен сподели и кратък пример: тежко болен човек, след потапяне във водата, не получава физическо изцеление. Медицинските изследвания остават непроменени. Но когато го питат какво се е случило, той отговаря: „Оздравях отвътре. Вече не съм сам.“ Понякога най-голямото чудо не е промяната на диагнозата, а промяната на сърцето.
В заключение проповедникът подчерта, че и днес мнозина носят своята „липса на вино“ – липса на здраве, сили, мир или утеха. Има семейства, които живеят с тежка болест; възрастни хора, които се чувстват забравени; млади хора, които страдат духовно. Дева Мария вижда, чува и се застъпва, но винаги насочва към Христос. Лурд не е място на магия, а място на вяра. Кана не е просто чудо, а покана към доверие.
„Каквото ви каже, сторете“ – тези думи остават пътеводни и днес. Христос може да превърне водата на нашите сълзи във вино на радост. А Дева Мария продължава тихо да ни напомня да останем в любовта и надеждата.
Националното светилище „Дева Мария Лурдска“ в Пловдив е особено място на поклонение за католиците в България. Посветено на явленията на Пресвета Богородица в Лурд, то е духовен център на молитва за болните, страдащите и техните семейства, както и място на надежда и упование в Божията милост.
На 13 февруари от 18:30 ч. се проведе осмата среща от духовно-богословския цикъл „Домашното огнище“. Темата на събитието бе „Да се учим от бедняка от Асизи“ и бе посветена на 800 години францисканска харизма като път на подражание на Христос днес.
Лектор на срещата бе проф. отец Зджислав Юзеф Кияс OFMConv., който се включи онлайн и представи духовното наследство на свети Франциск от Асизи в светлината на съвременните предизвикателства пред Църквата и обществото.
В центъра на размишленията бяха теми като: св. Франциск – обичан, но често неразбран; Христос като извор на францисканския път; подражанието на Христос и любовта към бедните; призивът „Иди и поправи Моята Църква“; слушането и възвестяването по перифериите на днешния свят.
Срещата имаше за цел да задълбочи разбирането за францисканската духовност като живо свидетелство за Евангелието и конкретен път на следване на Христос в дух на простота, братство и служение.
Музикалният съпровод бе поверен на Мариела Плачкова (пиано).
Събитието бе отворено за всички, които желаеха да се докоснат до богатството на францисканската духовност и нейното актуално звучене в съвременния свят.
От 15 до 17 февруари в катедралния храм „Свети Лудвик“ в Пловдив се провежда тридница за Постното време. В тези дни от 17:30 ч. вместо Света броеница има Обожаване на Светото причастие и възможност за изповед. Църквата кани всички вярващи да се присъединят към духовното време за размисъл в тези дни.
На 13 февруари се навършват 15 години от смъртта на отец Максимилиян OFM Conv., дългогодишен свещеник и служител на Църквата в България, Италия и Австралия.
Отец Максимилиян (със светско име Йосиф Бончев Балабански) е роден на 9 ноември 1925 година в село Калъчлии, днес квартал Генерал Николаево на град Раковски. На 29 ноември 1937 година заминава за Италия, където започва своя път във францисканския орден и приема монашеското име Максимилиян.
Вечните си обети полага на 8 декември 1946 година. През 1950 година завършва богословие, а на 16 юли същата година е ръкоположен за свещеник. В следващите години служи като директор на семинарията в Перуджа в продължение на шест години и три години в Губио.
През 1967 година заминава за Рим, където в Папския източен институт изучава източно каноническо право и защитава магистърска степен. Две години по-късно е изпратен в Сидни, Австралия. Там изпълнява различни отговорни служения – енорийски свещеник, настоятел, отговорник за новициата и ректор на семинарията. В периода 1975–1977 година служи в енорията „Дева Мария от Броеницата“ в Келивил. От 1989 до 1992 година е континентален провинциал (кустос) на францисканците-конвентуалци за Австралия.
През март 1992 година се завръща в България. От 1993 до 2000 година е енорийски свещеник в енория „Успение Богородично“ в село Житница, където изгражда енорийски дом и развива активна пастирска дейност и в съседните села Калояново, Дуванлии и Миромир. Автор е на книгата „Св. Максимилиян Мария Колбе – Рицарят на Пренепорочната“.
На 2 април 2000 година е назначен за предстоятел на конвентуалския манастир в град Раковски, където остава до своята кончина на 13 февруари 2011 година.
Петнадесет години след неговата смърт вярващите с благодарност си спомнят за неговото ревностно свещеническо служение, отдадеността му към францисканския идеал и верността му към Църквата.
Жана Стоева
Никополска епархия
На 11 февруари, по енориите на Никополския диоцез беше честван денят на Дева Мария от Лурд. На този ден отбелязахме 34-я Световен ден на болните и верните в енориите се молиха за всички болни и страдащи хора в нашите общности и по света. През последните седмици, в много от енориите, енорийските свещеници посетиха болните и възрастни хора и им дадоха Светите Тайнства. За празника на Св. Дева Мария от Лурд и Световния ден на болните, епископът на Никополския диоцез монс. Страхил Каваленов отслужи тържествена литургия в параклиса на епископската резиденция в Русе, по време на която се помоли за всички болни и страдащи и по особен начин за вярващите от Никополска епархия. С епископа съслужиха: Генералният викарий на диоцеза отец Салваторе Фрашина и капелана на епископа отец Патрик Миколай Блонски. В края на Светата литургия, всички страдащи молитвено бяха поверени на закрилата на Дева Мария от Лурд, за да получат от Бога укрепване, мир и надежда.
В енория "Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария" в с. Ореш бе отслужена специална молитва пред пещерата на Дева Мария Лурдска в двора на църквата. Молитва и литургия по случай 34-ия Световен ден на болните отслужи отец Салваторе Фрашина, енорийски свещеник в Ореш.
На 14 февруари, бе честван храмовият празник на енорийската църква „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Свищов. Тържествената литургия в 10:30 ч. беше предстоятелствана от Никополския епископ монс. Страхил Каваленов. С него съслужиха: енорийският свещеник на Свищов отец Патрик Виал и свещениците: отец Салваторе Фрашина, отец Патрик Блонски, отец Винченцо Ди Клерико, отец Артур Хелстовски и отец Мачей Михалски. В края на своята проповед, посветена на двамата свети братя Кирил и Методий и тяхното дело, Епископът благодари на енориста отец Патрик Виал и на френските доброволци от сдружение „L’Euvre d’Orient“ за неуморната и всеотдайна работа в полза на енория Свищов.
След празничната служба, в салона на енорията бе изнесена художествена програма от децата от енорийската група „Назарет“ и Танцова формация „Радостина“ от гр. Свищов.
Денят на литургичното възпоменание на Св. Схоластика, сестра на Св. Бенедикт - 10 февруари, бе отбелязан по специален начин в манастира на сестрите-бенедиктинки в с. Царев брод, Шуменско. Светата литургия в 11:30 ч. в църква „Прескръбна Божия Майка“ беше отслужена от отец Ренато Мрчела от енория Варна и в нея участваха всички сестри бенедиктинки от манастира. Празникът на Света Схоластика, се отбелязва тържествено всяка година в Манастира. Светицата поставя началото на женския клон на Бенедиктинския Орден, според правилото на Свети Бенедикт.
На 14 февруари, в църква „Непорочно Зачатие на Блажена Дева Мария“ в гр. Варна, се проведе духовна среща за деца от Варна, Шумен, Търговище и Царев брод. Мотото на срещата бе: „Като децата от Фатима“. Детската среща бе организирана от енорийския администратор на Варна отец Михал Шлахцяк, сестрите Мисионерки на любовта на Майка Тереза от Калкута от Варна и сестрите-бенедиктинки от Манастира в с. Царев брод. В духа на молитвата и приятелството, децата от най-източните енории на Никополския диоцез се събраха, за да прекарат време в молитви и игри заедно, вдъхновени от малките пастирчета от Фатима. Програмата на срещата включваше: литургия на словото, в която децата се докоснаха до Божието послание, филм за явленията на Божията Майка във Фатима; песни, рисуване и творчество. Заедно с отец Михал и сестрите, децата се молиха за мир и любов в семействата.
От 20 до 22 февруари, в манастира на сестрите Бенедиктинки в с. Царев брод, ще се проведе духовна среща за момичета. Срещата представлява духовни дни за момичета с възможност за беседи, общностен живот и участие в молитвения ритъм на манастира.
За проповедник на срещата е поканен отец Койчо Димов, енорийски свещеник в Бърдарски геран и Враца.
На 14 февруари се навършиха 34 години от смъртта на отец Филип Романов от обществото на отците-конвентуалци, свещенослужител в Никополската епархия.
Отец Филип Романов OFM Conv. е роден на 09.03.1936 г. във Велико Търново. Дипломиран строителен инженер, той отговаря на Божия призив към свещенството в трудните години на комунистическия атеистичен режим. Тъй като не му е разрешено да постъпи в семинария в чужбина, за бъдещото му служение го подготвя Софийско-Пловдивският Епископ Монс. Богдан Добранов. На 22.05.1983 г. е ръкоположен за свещеник в Катедралата „Св. Павел от Кръста“ в гр. Русе от Епископ Самуил Джундрин. През същата година поема грижата за енория „Рождение на Блажена Дева Мария” в гр.Белене, където остава до края на живота си. На 12.12.1990 г. полага първи обети в Ордена на отците-францисканци конвентуалци. Жителите на Белене винаги ще помнят неговата активност, дълбока вяра, богат молитвен живот и всеотдайността, с която работи за духовното развитие на католическата енория. Умира вследствие тежко заболяване на 14.02.1992 г. Погребан е в гр. Велико Търново.
Росица Златева
