Европейско изследване: Защо монасите живеят по-дълго?

Светла Чалъкова - Ватикана

Изследването, известно като German-Austrian Cloister Study, е ръководено от демографа Марк Луй от Института по демография към Австрийската академия на науките във Виена. То разглежда факторите, които влияят върху здравето, остаряването и продължителността на живота, като поставя особен акцент върху т.нар. „здравословно остаряване“ – възможността човек да достигне напреднала възраст, запазвайки добро физическо и психическо здраве.

Проучването отново привлече вниманието в Европа, след като на 12 юли бенедиктинският монах Давид Щайндл-Раст навърши 100 години.

Почти 16 600 монаси и монахини

Изследването започва през 1997 г. и обхваща близо 16 600 членове на различни монашески общности – повече от 9000 монахини и над 7000 монаси. Повечето от тях живеят в Германия и Австрия, а част – в Швейцария и Италия.

Освен анонимни анкети, попълнени от повече от 1100 монаси и монахини, учените анализират и архивите на множество манастири, като проследяват данни за продължителността на живота още от края на XIX век.

Общностният живот намалява разликите

Един от най-интересните изводи е, че в монашеските общности разликата в продължителността на живота между мъжете и жените се свежда до около една година. Това подсказва, че по-голямата разлика, наблюдавана сред общото население, се дължи не толкова на биологични причини, колкото на различните условия и начин на живот.

Изследването показва още, че монасите живеят средно с около пет години по-дълго от мъжете извън манастирите.

Учените смятат, че решаваща роля играят не само редовният дневен режим, определените часове за молитва, труд и хранене, но и стабилните човешки взаимоотношения, чувството за принадлежност и взаимната грижа между членовете на общността. В такава среда първите признаци на физическо или когнитивно влошаване могат да бъдат забелязани по-рано, а хроничният стрес е значително по-малък. Според изследователите именно това благоприятства по-здравословното остаряване.

Проучването съчетава повече от 1100 анонимни анкети с анализ на архивите на множество манастири, които съдържат данни за продължителността на живота още от 1890 година.

Ръководителят на проекта проф. Марк Луй отбелязва, че би било ценно подобно изследване да бъде проведено и в други страни. Според него обаче едва ли резултатите ще бъдат съществено различни, тъй като основните характеристики на монашеския живот са сходни в различните религиозни общности.

„Монашеският живот не е лесен“

Сестра Цецилия Касанова, доминиканка от манастира „Св. Доминик и Сикст“ в Рим, където се съхранява древната икона на Божията майка, позната като „Застъпница “, припомня, че дълголетието не означава непременно лек живот.

„Да бъдеш монах или монахиня не означава да живееш спокойно и без трудности“, казва тя. Много посветени на Бога хора, достигнали преклонна възраст, са преживели войни, преследвания заради вярата, лишения и дори затвор. Въпреки това са останали верни на своето призвание – свидетелство за духовна сила и постоянство.

По думите ѝ ежедневието в манастира съчетава периоди на мълчание и лична молитва, учене, труд, всекидневно участие в светата литургия, изповед и общи хранения. Не липсват и моменти за братски разговори, почивка и посрещане на поклонници и гости.

„Хората често си тръгват по-ободрени, защото са били изслушани и приети с внимание. Те знаят, че не са сами в изпитанията си, а ние ги придружаваме с молитвата си“, споделя сестра Цецилия.

Тя е убедена, че най-голямото свидетелство на монашеския живот е поставянето на Бога на първо място, защото именно Той придава смисъл на всичко, което човек върши и на самия му живот.

Общността – място на освещение

В писмо по повод 70-годишнината на Конференцията на висшите настоятели на мъжките религиозни институти в Съединените щати папа Лъв XIV също подчертава значението на общностния живот.

Светият отец насърчава монасите да възприемат общността като „място на освещение и извор на вдъхновение, свидетелство и сила за апостолската им мисия“.

„Именно когато споделяте всичко – материалните блага, духовния опит, апостолските идеали и делата на милосърдието – сред вас се проявява скритото присъствие на възкръсналия Господ“, пише папа Лъв XIV.

По материал първоначално публикуван в National Catholic Register