Коментар на Евангелието за 19 юли от монсеньор Йовко Пищийски
"Оставете и двете да растат заедно до жътвата" (Мт. 13,24-43)
Възлюбени братя и сестри,
Днешното евангелие предлага три притчи, с които Исус ни говори за Царството небесно. Какво означава това царство? Това значи да се доверим на Бог и да следваме Неговия воля. „Небето“ не е просто място някъде високо в облаците. То е безкрайно пространство, което се намира и вътре в сърцето на всеки един от нас.
Нека се спрем на първата притча – тази за доброто жито и плевелите. Чрез нея Исус ни показва защо има зло по света и колко огромно е Божието търпение към всички нас.
Историята се развива на една нива с двама основни герои. Първият е стопанинът, който олицетворява Бог – той засява доброто семе. Вторият е неговият враг, който олицетворява Дявола – той тайно засява лошите плевели.
С времето житото и плевелите порастват заедно. Слугите на стопанина веднага искат да изкоренят плевелите. Стопанинът обаче ги спира, защото се грижи най-вече за спасяването на житото. Той казва: „Не, за де не би като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото (Мат. 13:29).
Чрез този пример Исус ни обяснява, че в нас е засято нещо малко, но изключително силно. То ще даде добър плод, ако живеем според Божията воля. Притчата ни предупреждава също, че врагът действа скрито – той засява лошото, „докато всички спят“. Затова трябва да пазим вярата си всеки ден и да не позволяваме на злото да пусне корени. Свети Августин ни напомня нещо много красиво: много хора, които в началото приличат на плевели, по-късно се променят и стават добро жито. Ако Бог нямаше търпение към тях, те никога нямаше да се променят (срв. Quaestiones septemdecim in Evangelium secundum Matthaeum, 12, 4: PL 35, 1371).
В нашия свят доброто и злото са толкова преплетени, че не можем просто да ги разделим с лека ръка. Само Бог има право да направи това в края на времената. Доброто и злото не са разделени на територии или на групи от хора. Границата между тях минава точно през сърцето на всеки един от нас. Всички ние сме грешни и никой не е съвършен. Затова всеки има нужда от Божията милост и прошка, които можем да получим в тайнството на изповедта. Амин.
