Обща аудиенция: в тишината се разкрива силата на Божията любов
Виктор Владимиров – Светла Чалъкова - Ватикана
Светият отец подчерта, че тази тишина не е празнота, а очакване и обещание. Тя е като майчина утроба: животът е все още скрит, но вече присъства. Тялото на Господа е положено в нов гроб в градината – знак за новата животворяща сила на Бог, подготвяща пътя за възкресението. Образът на градината ни връща към изгубения Рай, където човекът е живял в единство с Бог, а новата Йерусалимска градина се превръща във врата към новия живот.
Велика събота е и ден за почивка. Точно както Бог „си почина на седмия ден“ (Битие 2,2), така и Христос завърши спасителното Си дело. Неговата почивка не е умора или поражение, а изпълнена докрай любов, печатът на Божия промисъл, който остава със Своя народ.
Светият отец отбеляза, че съвременният човек не знае как да се спре: живеем в постоянно бързане. Велика събота учи, че животът не винаги зависи от това, което правим, но и от това как поверяваме стореното в Божиите ръце. Тишината на гроба се превръща в зародиш на нов живот, като семе в земята. Дори паузите и празнотите в живота ни могат да се превърнат в „утроба на възкресението“, ако ги поверим на Бог. Христос в гроба е лицето на благия Бог, който оставя хората свободни и им се доверява напълно.
В края на своята беседа, Лъв XIV подчерта, че християнската надежда се ражда не в шума или повърхностната радост, а „в тишината на очакването, изпълнена с любов“. Пресвета Дева Мария олицетворява тази вяра и тази тишина – тя е живяла с надежда, когато всичко е изглеждало сякаш е спряло. Когато изглежда, че животът е стигнал до задънена улица, нека си спомним Велика събота, призова папата. Именно в тишината и малкото се разкрива силата на Божията любов, която прави всичко ново. Ето защо „истинската радост се ражда от очакването, от търпеливата вяра и от надеждата, че всичко, преживяно с любов, със сигурност ще се прероди за вечен живот“.
