Обща аудиенция: надеждата запълва празнотата на тъгата

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Това бе експлозия от живот и радост, която промени смисъла на цялата действителност“, възкресението на Исус Христос, което стана не по „сензационен“ или насилствен начин, а нежно, незнайно и смирено. И „това е събитие, което човек не престава да съзерцава и върху което продължава да размишлява“, така че „колкото повече се задълбочава в него, толкова повече се изпълва с удивление и се привлича от него“.

В катехизисната си беседа папата говори по темата за „Възкресението Христово, отговорът на тъгата на човека“, втората беседа, посветена на „Възкресение Христово и предизвикателствата на днешния свят“.

Исус може да излекува човешката тъга

Тъгата, болестта на нашето време, „настъпателна и широко разпространена“, която „придружава дните на толкова много хора“, „чувство на несигурност, понякога на дълбоко отчаяние“, което прониква във вътрешността и „сякаш надделява над всеки импулс на радост“, но която болест Исус може да изцели, увери папата.

Това показва епизодът с двамата ученици от Емаус, които, след разпятието и погребението на Исус, „разочаровани и обезсърчени“, напускат Йерусалим, „загърбвайки надеждите, възлагани“ на Учителя. Именно у тези ученици се проявява онази „тъга“, предизвикана от „края на целта, за която е била вложена толкова много енергия“. Последицата е, че „надеждата“ изчезва и „отчаянието“ „завладява сърцето“.

В един момент към двамата ученици се приближава пътник, може би един от многото поклонници, посетили Йерусалим за Пасхата. Това е възкръсналият Исус, но те не го разпознават. Тъгата замъглява погледа им, заличавайки обещанието, което Учителят е давал многократно: че ще бъде убит и че на третия ден ще възкръсне.

Христос просветлява погледа, помрачен от отчаянието

Евангелието според Лука разказва, че Исус „изслушва“ двамата, „оставя ги да изразят разочарованието си“, но след това „с голяма откровеност ги укорява, че са „несмислени и мудни по сърце да вярвате на всичко, що са казали пророците!“ (Лк. 23, 25), показвайки „чрез Писанията“, „че Христос трябваше да пострада и да влезе в славата си“ (ст. 26). Тогава в сърцата им „топлината на надеждата се разпалва отново“, обясни папа Лъв.

Исус приема и сяда на трапезата с тях. След това взема хляба, преломява го и го подава. В този момент двамата ученици го познават... но Той веднага изчезва от погледа им. Жестът на преломяването на хляба отново отваря очите на сърцата им, просветлява погледа им, помрачен от отчаянието. И тогава всичко става ясно: споделеното пътуване, нежната и силна дума, светлината на истината... Веднага се разпалва отново радостта, енергията отново се влива в уморените крайници и паметта се възвръща към благодарността. И двамата се забързват обратно към Йерусалим, за да разкажат всичко на останалите.

Историята все още има много надежда за добро

Учениците от Емаус разбират, че „Господ наистина е възкръснал“ и това е, в което вярват християните, сигурни, че Исус е променил историята.

Исус не възкръсна с думи, а с дела, с тялото Си, което носи белезите на Страстта, вечен печат на любовта Му към нас. Победата на живота не е празна дума, а реален, конкретен факт. Нека неочакваната радост на учениците от Емаус да бъде нежно предупреждение за нас, когато пътят стане труден. Възкръсналият е Този, Който коренно променя нашата гледна точка, вдъхвайки надеждата, която запълва празнотата на тъгата. По пътищата на сърцето, Възкръсналият върви заедно с нас и за нас.

Следователно Христос „свидетелства победата над смъртта, утвърждава победата на живота, въпреки мрака на Голгота“, подчерта папата, и затова „историята все още има много надежда за добро“. „Признаването на Възкресението означава промяна на погледа ни за света“, оттук и насърчението на Папата да останем „бдителни всеки ден, в удивлението от Възкръсналия Исус“, който „прави невъзможното възможно“.