„Dilexi te“ – „Възлюбих те“: не може да се разделя вярата от любовта към бедните

Салваторе Чернуцио - превод и адаптация Светла Чалъкова - Ватикана

„Dilexi te“, „Възлюбих те“. Това е любовта на Христос, която става плът в любовта към бедните – в грижата за болните, борбата срещу робството, защитата на жените, жертви на насилие, правото на образование, съпровождането на мигрантите, милостинята и стремежа към справедливост. Лъв XIV подписва своето първо апостолско насърчение– текст от 121 точки, който подновява църковното учение за бедните, развивано през последните сто и петдесет години. С този документ, подписан на 4 октомври – празника на свети Франциск от Асизи, августинският папа се вписва в линията на своите предшественици: Йоан XXIII с Mater et Magistra, Павел VI с Populorum progressio, Йоан Павел II, който утвърди „привилегированата връзка на Църквата с бедните“, Бенедикт XVI с Caritas in veritate и Франциск, който направи грижата „за“ и „с“ бедните един от стълбовете на своето служение.

Продължението на делото на Франциск

Самият папа Франциск бе започнал работата по този документ преди смъртта си. Както се случи с Lumen Fidei на Бенедикт XVI през 2013 г., така и сега наследникът завършва труд, който продължава мислите на последната енциклика на аржентинския папа – Dilexit Nos, посветена на Пресветото Сърце Христово. Защото връзката между любовта към Бога и любовта към бедните е неразривна: „чрез тях Бог продължава да ни говори“, подчертава Лъв XIV.

„В лицето на ранените бедни откриваме отпечатана болката на невинните“, казва той.

„Лицата“ на бедността

В насърчението се разглеждат различните „лица“ на бедността – материалната бедност на онези без средства за препитание, социалното изключване, моралната, духовната и културната бедност. Папата обръща внимание и на „новите, по-фини и опасни“ форми на бедност, които вървят ръка за ръка с икономически правила, увеличаващи богатството, но не и справедливостта.

„Липсата на равенство е коренът на социалните злини“, казва той.

Икономика, която убива, и култура, която изключва

Лъв XIV приветства усилията на ООН за премахване на бедността, но предупреждава, че пътят е дълъг. Светът днес живее под „диктатурата на една икономика, която убива“ и под култура на изхвърлянето, която „толерира с безразличие факта, че милиони хора умират от глад или живеят в нечовешки условия“.

„Правата на човека всъщност не са еднакви за всички“, отбелязва той, и призовава за „промяна в мисленето“, така че достойнството на всеки човек „да бъде уважено сега, а не утре“.

Приемане на мигрантите

Особено място заема темата за миграцията, вдъхновена от образа на малкия Алан Курди – сирийското дете, чието тяло бе намерено на брега и обиколи света като символ на трагедията. „Подобни случаи все повече се смятат за незначителни новини“, казва Папата. Същевременно Папата припомня работата на Църквата с мигрантите, които за нея не са заплаха, а чеда:

„Църквата, подобно на майка, върви с тези, които вървят. Където светът вижда заплахи, тя вижда деца; където се строят стени, тя гради мостове... Тя знае, че във всеки отхвърлен мигрант самият Христос чука на вратите на общността“.

За мигрантите Робърт Превост възприема известните „четири глагола“ на папа Франциск: „Прием, защит насърчение, интегриране“. И заимства от Франциск определението за бедните като „учители на Евангелието“.

„Да служим на бедните не е жест отгоре надолу“, пише Папата, „а среща между равни“.

Идеологии, подвеждащи политики, безразличие

След това папата осъжда идеологическите и политическите изопачавания, които оправдават неравенството. Жените, страдащи от насилие и изключване, нарича „двойно бедни“. И предупреждава: „Бедните не съществуват по случайност, нито по някаква сляпа съдба. А онзи, който твърди обратното, проявява жестокост и слепота“.

Някои християни, отбелязва той, се заразяват от светски идеологии и се отдалечават от Евангелието. „Някои смятат, че само държавата трябва да се грижи за бедните, а други – че е по-добре да ги оставим в мизерия, вместо да ги учим да работят“. В непосредствена връзка с това е фактът, че милостинята рядко се практикува и често се презира (115). „Като християни, нека не се отказваме от милостиня“, е призивът на папата.

„Трябва да практикуваме милостиня, за да докоснем страдащата плът на бедните“, пише папата.

Неразривната връзка между вярата и бедните

„Съществува неразделна връзка между нашата вяра и бедните“, подчертава Лъв XIV. Там, където липсва ангажимент към нуждаещите се, се зараждат „духовна светскост и разпадане на вярата“.

Срещу тази апатия той противопоставя свидетелството на светците и монашеските ордени – свети Франциск, майка Тереза, свети Августин, който казва: „Който твърди, че обича Бога, но няма състрадание към бедните, лъже“. Историята на ордените, грижили се за болни, сираци и поробени, не е приключила – тя вдъхновява и днес борбата срещу трафика на хора, сексуалната експлоатация и зависимостите. „Християнската любов, когато се въплъти, става освободителна“, пише Папата.

Глас, който пробужда и изобличава

Лъв XIV подчертава значението на образованието на бедните като „дълг, а не милост“. Споменава борбата на народните движения и приканва Божия народ „да издигне глас, който събужда, който изобличава, дори с риск да изглежда глупав“.

„Структурите на несправедливост трябва да бъдат разпознати и разрушени със силата на доброто“, казва Папата.

И завършва с апел: „Нека всички се оставим да бъдем евангелизирани от бедните“, защото те не са „социален проблем“, а „самият център на Църквата“.