Лъв XIV: Да помогнем на хората да живеят старостта по християнски

Александър Панченко – Светла Чалъкова - Ватикана

На 3 октомври 2025 г. Папата прие на аудиенция участниците във II Международен конгрес за пастирска грижа за възрастните хора. В словото си към присъстващите той отбеляза, че възрастните хора са дар и благословия, които трябва да бъдат приети, а удължаването на живота е положително явление и един от знаците на надеждата на нашето време. „Разбира се, това е и предизвикателство, защото нарастващият брой на възрастните хора е исторически безпрецедентно явление, което изисква ново признание и разбиране“, добави Папата.

Старостта е нашата обща съдба

„Старостта е преди всичко благотворно напомняне за универсалната динамика на живота. Преобладаващото мислене днес е склонно да цени съществуването само когато то носи богатство или успех, когато притежава сила или авторитет, забравяйки, че човекът винаги е ограничено и взискателно същество. Крехкостта, която е очевидна при възрастните хора, ни напомня за тази обща истина: поради тази причина тя често е скрита или отхвърляна от онези, които ценят земните илюзии, за да не видят пред себе си образа на това, в което неизбежно ще се превърнем“, каза папата.

Възрастните хора ни учат да искаме помощ от Бог и от ближните

Според Светия отец е полезно да осъзнаем, че стареенето е „част от чудото, което сме“. „Тази крехкост, ако имаме смелостта да я разпознаем, приемем и се погрижим за нея, е мост към небето“, добави Папата, призовавайки да не се срамуваме от човешката слабост.

„Възрастните хора ни учат, че спасението не се състои в автономност, а в смиреното признаване на собствената ни нужда и в способността свободно да я изразяваме, така че мярката на нашата човечност да не се определя от това, което можем да придобием, а от способността да си позволим да бъдем обичани и, когато е необходимо, да приемем помощ“, отбеляза Лъв XIV, цитирайки думите на своя предшественик Франциск.

Пастирска грижа с и за възрастните хора

Според Папата, Църквата трябва да помага на хората да живеят старостта по християнски, без да претендират винаги да бъдат млади и без да се поддават на отчаяние. Той призова за по-активно насърчаване на възрастните хора да участват в църковния живот, в катехизиса и други форми на пастирско служение. Лъв XIV също така подчерта значението на евангелизацията и мисионерската пастирска грижа за възрастните хора, „защото Църквата е винаги призвана да провъзгласява Исус, Христос Спасител, на всеки човек, на всяка възраст и на всеки етап от живота“.

„Където възрастните хора са самотни и изоставени, това означава, че трябва да им се занесе благата вест за нежността на Господ, за да преодолеем заедно с тях тъмнината на самотата – големият враг в живота на възрастните хора. Никой да не бъде изоставен! Никой да не се чувства ненужен!“ – пожела Папата, призовавайки за участие на възрастните хора в мисионерската динамика, в която те ще бъдат свидетели на надеждата, особено благодарение на своята мъдрост, благочестие и житейски опит.