В търсене на единство: срещата на Лъв XIV с Мар Ава III
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Поздравявайки госта с думите на апостол Павел: „Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос“ (Еф. 1,2), Светият Отец нарече католикоса свой скъп брат в Христос и изрази благодарност за участието му в поставянето на тържественото начало на понтификата.
Съвместните посещения се превърнаха в добра традиция през последните години, отбеляза папата, като подчерта, че „диалогът на истината“ е израз на любовта, която вече обединява нашите църкви, а „диалогът на милосърдната любов“ изисква разбиране и в богословски план.
В продължение на тридесет години официален диалог са постигнати значителни резултати, преодолени са 1500 години христологични спорове и е постигнат напредък във взаимното признаване на Тайнствата. Светият Отец благодари на теолозите за ценния им принос и съвместните усилия, които са позволили тези догматични и пастирски постижения да бъдат консолидирани.
Говорейки за настоящия етап на църковната структура, папата подчерта, че задачата днес е да се развие модел на пълно общение, „без поглъщане или доминиране“, а като обмен на даровете на Светия Дух в името на изграждането на Тялото Христово, вдъхновено от опита на първото хилядолетие и отговарящо на предизвикателствата на съвремието.
В този контекст Лъв XIV нарече синодалността обещаваща насока: синодалният път на Католическата църква, според него, е икуменически по природа и съвместните практики на синодалност могат да станат плодотворна основа за по-нататъшното сближаване.
Папата изрази надежда, че предстоящата годишнина от Никейския събор ще насърчи християни от различните деноминации да се включат в реални форми на съвместен синодален опит.
В заключение на словото си, Лъв XIV спомена молитвеното застъпничество на светците от двете традиции, особено Исаак Сирин, чието име наскоро беше включено в Римския мартиролог:
«Нека, чрез тяхното застъпничество, християните в Близкия Изток винаги да свидетелстват вярно за възкръсналия Христос и нека нашият диалог да приближи благословения ден, когато ние ще служим заедно пред един и същ олтар, причастявайки се със същото Тяло и Кръв на нашия Спасител, „за да повярва светът“ (Йн. 17,21).
