Ангел Господен: Бог се грижи никой да не бъде изгубен завинаги

Александър Панчанка – Маня Кавалджиева – Ватикана 

Възкресението на разпнатия Исус през тези ноемврийски дни, осветява съдбата на всеки от нас. Той самият ни каза: „А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден“ (Йн. 6,39).

„Това ясно показва каква е основната грижа на Бог: никой да не бъде изгубен завинаги, всеки да има своето място и да блести със своята уникалност“, казва папа Лъв XIV.

Папата подчерта, че в сърцето на всеки човек има копнеж да бъде част от радостната общност, която се почита на празника на Всички светии. „Както е писал папа Бенедикт XVI, самата дума „вечен живот“ се стреми да даде име на този неудържим копнеж“:

„това не е безкраен поток от време, а потапяне в океан от безкрайна любов, в който вече няма минало или бъдеще време. Пълнотата на живота и радостта е това, на което се надяваме и което очакваме от единението си с Христос“, отбеляза Лъв ХIV.

Светият Отец отбеляза, че „споменът за всички починали верни ни доближава още повече до тази тайна“. Наистина, загрижеността на Бог да не изгуби никого я опознаваме отблизо  всеки път, когато смъртта като че ли ни отнема завинаги глас, лице, цял един свят. Всеки човек, наистина, е цял един свят.

„ Днешният ден, следователно, се превръща в предизвикателство за човешката памет – толкова ценна и толкова крехка. Без спомена за Исус – за неговия живот, смърт и възкресение – огромното съкровище на всеки живот е в опасност да бъде забравено“, каза папата.

Докато в живата памет за Исус, отбеляза още папа Лъв, дори онези, които никой не помни, дори онези, чиято история сякаш е заличена, се разкриват в своето безкрайно достойнство“.  „Затова християните винаги си спомнят за починалите по време на всяка Евхаристия и до ден днешен молят близките им да бъдат споменати в евхаристийната молитва“.

 „От това послание идва надеждата, че никой няма да бъде изгубен“, подчерта папата.

Нека отиването на гробища, където тишината прекъсва шума на ежедневието, да бъде покана за всеки от нас да си спомни и да чака. В Символа на вярата казваме: „Очаквам възкресението на мъртвите и вечния живот в идния свят“, каза Лъв XIV, отбелязвайки, че вярата на християните е насочена към бъдещето.

 „Нека възпоменем бъдещето. Не сме затворени в миналото, в сълзите на носталгията, но не сме затворени и в настоящето, сякаш в гроб. Нека познатият глас на Исус стигне до нас и до всички, защото само този глас идва от бъдещето“. Той ни вика по име, приготвя ни място, освобождава ни от чувството за безпомощност, чрез което рискуваме да се откажем от живота“, подчерта папата, изразявайки пожеланието „Мария, жената от Велика събота, да ни научи отново на надежда“.