Папата в Истанбул: „Малката Църква в Турция носи голямата надежда на Евангелието“
Светла Чалъкова – Ватикан Нюз
В словото си папа Лъв XIV насочи вниманието към дълбоките християнски корени на Турция и насърчи малката католическа общност да гледа към бъдещето с доверие и нова отдаденост. Събрани в катедралата „Светия Дух“, присъстващите слушаха, докато Папата припомняше, че именно от тази земя Авраам тръгва в послушание към обещаното бъдеще, че тук учениците за първи път са наречени християни, а Отците на Църквата са положили богословските основи, които поддържат вярата и до днес. Това наследство, каза той, не е просто спомен за миналото, а призив за вдъхновение и нов поглед към настоящето.
Папата се спря особено на онова, което нарече „логиката на малкото“. Той припомни настоятелно, че мисията на Църквата не зависи от числеността ѝ или обществено ѝ влияние. Църквата, напротив, живее от светлината на Агнеца и, събрана около Него, е носена по пътищата на света от силата на Светия Дух. В тази си мисия тя е постоянно призована да се довери на обещанието на Господа: „Не бой се, малко стадо, защото е благоволение на вашия Отец да ви даде Царството“ (Лк. 12:32). В тази папата припомни думите на своя предшественик Франциск, който бе казал, че: „В една християнска общност, където верните, свещениците и епископите не поемат по този път на малкостта, няма бъдеще, […] Божието Царство процъфтява в малките, винаги в малките“ (Проповед в „Санта Марта“, 3 декември 2019 г.). Ето защо според папата именно в малкото Бог разкрива своята сила, а бъдещето на Църквата в Турция може да бъде видяно не с примиряване, а със смела надежда. Папата изтъкна, че дори днес не липсват знаци на живот: млади хора, които търсят смисъл, задават въпроси за вярата и чукат на вратите на енориите.
Лъв XIV очерта също няколко важни направления, които по думите му заслужават особено внимание. Сред тях е диалогът — както между християните, така и между религиите в страната. Папата постави акцент и върху предаването на вярата на местното население, както и върху грижата за многобройните бежанци и мигранти, които често се оказват най-уязвими. Той призна, че голяма част от пастирските работници идват от други страни, което прави още по-необходимо усилието за инкултурация — способността да се говори за Евангелието на езика и чрез чувствителността на този народ.
Погледът му се насочи и към особеността на Турската земя: на нея са се провели 8 събора, а тази година се отбелязват 1700 години от Първия вселенски събор в Никея. Папата припомни, че въпросите, които са обсъждали Отците тогава, продължават да отекват и в наши дни. От нуждата да се разбира същността на вярата, изразена в Символа — компас за единство и разпознаване — до опасността от „нов арианизъм“, който свежда Христос до просто забележителна историческа личност. Той подчерта и че доктрината расте органично, без да се откъсва от истината, която предава — като жив организъм, който се развива, без да престава да бъде верен на корените си.
В края на срещата Папата си спомни с обич за свети Йоан XXIII, който служи дълги години в Турция и който често говорел: „Аз обичам този народ“.
Разказвайки за неговите размисли, докато наблюдавал нощните рибари на Босфора, Папа Лъв XIV призова присъстващите да бъдат „смели рибари“ в Божията лодка – неуморни, радостни и предани.
Светият Отец насърчи Църквата в Турция да остане малка, но жива; скромна, но смела; древна в корените си, но млада в надеждата. „Мария, Богородица, да ви пази и придружава“ – завърши Папа Лъв XIV, отправяйки своето благословение към цялата общност.
