Лъв XIV пристигна в Ливан: започна втория етап от визитата му в Близкия изток
Ватикан Нюз
Сирените на корабите в пристанището на Бейрут приветстваха приземяването на Airbus-а, който превози папа Лъв XIV от Турция до Ливан. Летището носи името на бившия министър-председател Рафик Харири, убит заедно с охраната си при атентат на 14 февруари 2005 г. Още във самолета първи го приветстваха апостолическият нунций Паоло Борджа и началникът на протокола на Ливан.
Под стълбичката на самолета, докато отекваха 21 топовни залпа, папа Лъв XIV бе посрещнат от президента на Ливан Джоузеф Аун, председателя на Националното събрание Набих Бери, министър-председателя Наваф Салам, придружавани от съпругите си, както и от патриарха на Антиохия на маронитите – кардинал Бешара Бутрос Рай. Две деца в традиционни носии поднесоха на Папата цветя, хляб и вода.
Церемонията по посрещането
Тържественото посрещане се състоя под голяма шатра и включваше изпълнение на националните химни на Ливан и Ватикана, отдаване на почест към знамената, представяне на официалните делегации и почетен прелет. След церемонията президентът Аун, председателят на парламента Бери и премиерът Салам придружиха папата до президентския салон за кратка лична среща.
По време на осемкилометровия път с автомобил до президентския дворец множество вярващи със знамена и плакати приветстваха пристигането на Светия отец.
Първият ден в Бейрут
Програмата предвижда серия от институционални срещи в президентския дворец в Баабда, разположен на хълм над Бейрут. Срещите на папата започнаха с визита на учтивост при президента Аун, който управлява страната от януари. Посладваха срещи с председателя на Националното събрание Набих Бери и премиера Наваф Салам, когото Папата прие във Ватикана на 25 октомври.
След това президентът Аун и папа Лъв XIV засадиха „кедър на приятелството“ в градината на президентския дворец в присъствието на държавния секретар кардинал Пиетро Паролин и патриарх Бешара Рай. След церемонията Папата се подписа Почетната книга на републиката.
В 18:00 ч. папа Лъв XIV се срещна с представители на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус, към които отправи своето първо слово на ливанска земя.
Страната на кедрите – очакване и болка
Последната папска визита в Ливан бе през септември 2012 г., когато Бенедикт XVI посети страната. Оттогава Ливан преживя сериозни политически и социални кризи, нарастваща бедност, опустошителен взрив в пристанището на Бейрут през 2020 г., масово изселване на млади хора, както и нестихващи трудности в приемането на бежанци, особено сирийски. Към тези предизвикателства се добави и войната с последните израелски ракетни удари по райони под контрола на „Хизбула“.
Следващите 48 часа за Папа Лъв XIV ще бъдат изпълнени с интензивни срещи – държавни, религиозни, междурелигиозни и пастирски. Един от най-очакваните моменти ще бъде неговата тиха молитва пред стоманения мемориал в пристанището на Бейрут, където са изписани имената на всички загинали при трагедията от 2020 г., в присъствието на оцелели и близки на жертвите.
Папите в Ливан – исторически поглед
В Ливан – страна с древна история и уникално културно-религиозно многообразие – папа Павел VI направи кратка спирка на летището в Бейрут през 1964 г. по път за Индия.
Папа Йоан Павел II посети страната на 10–11 май 1997 г., за да представи следсинодалното апостолическо насърчение „Нова надежда за Ливан“.
През септември 2012 г. Бенедикт XVI предаде документа „Ecclesia in Medio Oriente“, в който подчерта необходимостта от нова християнска свидетелска мисия, междурелигиозен диалог и ангажимент за мир.
Отпътуването от Турция
Самолетът на Папата излетя от Истанбул в 15:01 ч. местно време, насочвайки се към Бейрут. Това беляза края на четиридневното му пътуване в Турция – визита, изпълнена със значими моменти.
Сред тях бе и тържественото възпоменание заедно с патриарх Вартоломей и представители на християнските църкви по света, на 1700-годишнина от Първия вселенски събор, проведен в Никея, днешен Изник. Церемонията се състоя върху останките от древната базилика „Свети Неофит“, където папа Лъв XIV призова да бъде преодоляна „съблазънта на разделението“ и да се укрепва единството.
