Лъв XIV към мисионерите: „Трябва да вършим волята на Отца“

Ватикан Нюз

„Трябва да сме готови да потопим ръцете си в тестото на света! Не е достатъчно само да говорим за брашното, без да се изцапаме; трябва да го докоснем“.

С тези думи Папа Лъв XIV се обръща към участниците в 17-ия Национален мисионерски конгрес, който се провежда в Пуебла де лос Анхелес, Мексико, от 6 до 9 ноември.

В посланието си Папата припомня началото на евангелизацията в Мексико, където „закваската на Евангелието пристигна в ръцете на няколко мисионери“.

„Това бяха ръцете на Църквата,“ пише той, „които започнаха да омесват закваската, която носеха със себе си – депозита на вярата – заедно с новото брашно на един континент, който още не познаваше името Христово. Обединявайки ги, Църквата започна бавен и удивителен процес на въздигане“, казва той.

„Евангелието не заличи онова, което намери, а го преобрази,“ обяснява Лъв XIV. „Изключителното богатство на народите в тези земи – техните езици, символи, обичаи и надежди – се преплетоха с вярата, докато Евангелието не пусна корени в сърцата им и не разцъфна в уникални дела на святост и красота“. Това, добавя той, „беше зора на вярата, която Бог даде на Църквата като знак на съвършена инкултурация“.

Посланието на Дева Мария от Гуадалупе

Папата припомня и посланието на Дева Мария от Гуадалупе, което „от самото начало се превърна в мисионерски импулс“.

Явяването на Пресветата Дева на хълма Тепеяк беше „видимото свидетелство за любовта, с която Господ се приближи до народите на тези земи, и за вярващия отклик на един народ, който отправи поглед към своя Спасител, готов да приеме поканата на Дева Мария – както в Кана – да направи всичко, което Той им каже“.

Първите евангелизатори – епархийски свещеници, францисканци, доминиканци, августинци и йезуити – „вярно приеха задачата, която Христос им възложи. Където и да проповядваха, вярата процъфтяваше, а с нея – културата, образованието и милосърдието. Така, малко по малко, тестото продължи да втасва и Евангелието стана хляб, способен да утоли най-дълбокия глад на този народ“.

Истинските мисионери не властват, а обичат

Папата посочва фигурата на блажения Хуан де Палафокс-и-Мендоса, „пастир и мисионер, който виждаше своето служение като служба и закваска“.

„В живота и писанията си,“ казва Папата, „той ни показва, че истинският мисионер не властва, а обича; не налага, а служи; и не използва вярата, за да получи лични облаги – материални, политически или на престиж – а раздава вярата като хляб“.

Светият отец разсъждава и върху днешните предизвикателства: „Нашето време се представя като мелница, в която болките от бедността, социалните разделения, предизвикателствата на новите технологии и искрените желания за мир все още се смилат като ново брашно, което рискува да втаса с лоша закваска“.

Затова, казва той, „Господ ви призовава, днешните мисионери, да бъдете ръцете на Църквата, които поставят закваската на Възкръсналия в тестото на историята, за да може надеждата отново да възкръсне. Не е достатъчно да казваме: ‘Господи, Господи’; трябва да вършим волята на Отца“.

„Царството ще расте не чрез сила или чрез цифри,“ заключи Папата, „а чрез търпението на онези, които с вяра и любов продължават да месят заедно с Бог“