Папа Лъв XIV в Истанбул: „Да строим мостове на единство и мир“
Светла Чалъкова - Ватикана
Литургията се проведе в навечерието на празника на свети Андрей — апостола, чието име носи не само историята на това древно място, но и многовековната надежда за християнско единство. А в годината на 1700-годишнината от Никейския събор думите на Папата прозвучаха като мост, протегнат към миналото, но изцяло обърнат към бъдещето.
„Планината на Господа“ – светлина, която привлича
В проповедта си Папа Лъв XIV се позова на пророк Исая — на онзи възвишен образ на планината, към която всички народи се стичат „жадни за светлина и мир“. Той припомни, че вярата никога не е частно притежание, а пламък, който се предава.
С нежна, почти пастирска простота Папата разказа как светостта притегля — както Андрей довежда Петър при Христос, както пламенната реч на свети Амвросий пробужда Августин. „Чудото минава – животът на християнина остава“, цитира той свети Йоан Златоуст, призовавайки вярващите „да бдят“ над собствената си душа, за да могат да бъдат светлина и за другите.
„Да изковем мир от стомана“
След това думите му се насочиха към вечната рана на човечеството – войната.
Позовавайки се на друг образ от книгата на Исая – „Ще прековат мечовете си на орала, а копията си – на сърпове. Народ против народ няма да вдигне меч, нито ще се учат вече на война“ (Ис. 2:4) – Папата потвърди: „Колко спешен е този призив за нас днес! Колко голяма е нуждата от мир, единство и помирение около нас, вътре в нас и между нас! Какъв принос можем да направим?“. За пример той посочи логото на това пътуване — моста над Босфора, който свързва Азия и Европа.
„Тази внушителна структура остава малка и уязвима в сравнение с обширните територии, които свързва. Този троен мост през пролива ни напомня за важността на общите ни усилия да изградим мостове на единство на три нива: в рамките на католическата общност, в икуменическите отношения с представители на други християнски деноминации и в срещите с братя и сестри от други религии. Подхранването на тези три връзки, укрепването и разширяването им по всякакъв възможен начин е част от нашето призвание да бъдем град, разположен на хълм (срв. Мат. 5:14-16)“, подчерта папата.
Папата напомни, че религията никога не може да бъде извинение за насилие. Във времена, когато войните разтварят бездна в човешките сърца, Църквата трябва да бъде „мост, а не крепост“. Всеки вярващ – миротворец. Всяко общуване – семе на надежда.
Единство в Църквата
Говорейки за единството в Църквата, Папата припомни, че в Турция то е съставено от четири литургични традиции – латинска, арменска, халдейска и сирийска – всяка от които допринася с духовно и историческо богатство. Това единство е дар от Бог, силен и непобедим; обаче „осъществяването на това единство с течение на времето зависи от нас, от нашите усилия“. Гледайки към Небесния Йерусалим, ние трябва да укрепим връзките помежду си, за да се обогатим взаимно и да бъдем конкретен знак за универсалната и безкрайна Божия любов към целия свят, каза Лъв XIV.
Икуменическо измерение
Вторият елемент на единството е икуменизмът, защото едната вяра в Христос обединява не само католиците, но и всички християни, припомни Папата, приветствайки топло представителите на другите християнски църкви, присъстващи на литургията. Той припомни общата молитва в Изник, древна Никея, където през 325 г. се е провел Никейският събор. Свети Йоан XXIII, свързан със земята на Турция чрез дълбоки връзки на взаимно приятелство, е бил голям свидетел на икуменическите отношения. Лъв XIV потвърди ангажимента на Църквата към единството, желанието „всички да бъдат едно“.
Междурелигиозен диалог
Папата призова и за диалог с представители на други вероизповедания, подчертавайки, че религията никога не трябва да служи като оправдание за война и жестокост. „Поради тази причина желаем да вървим заедно, почитайки това, което ни обединява, разрушавайки стените на недоверието и предразсъдъците, насърчавайки взаимното разбирателство и уважение, и носейки на всички силно послание на надежда и покана да станем миротворци“, заяви Светият отец.
Адвентът като пътуване към двата бряга
В заключение Папа Лъв XIV очерта един от най-красивите образи в проповедта: адвентът като мост, изграден от Бог между земята и небето. Мост, по който вървим бавно, с отворени очи – към Бог и към човека.
„Нека не губим от поглед нито единия бряг, нито другия“, каза той. „Така ще стигнем заедно до дома на Отца“.
Така, сред светлини, молитви и пъстър събор на народи и традиции, Истанбул посрещна един Папа, който говори не само за единство – той го въплъти в присъствието си. А неговото слово отекна като тихо обещание: в свят, разделен от войни и подозрения, мостовете все още могат да бъдат строени.
