Папата: Юбилеят приключва, но ние оставаме поклонници на надеждата

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Ще останем поклонници на надеждата.“ В последната от съботните юбилейни аудиенции, започнали през миналия месец януари по желание на папа Франциск и обикновено провеждани два пъти месечно, Лъв XIV призова вярващите да помнят, че макар Юбилеят да е към своя край, „надеждата, която Светата година донесе, няма да свърши“, затова пътят на вярващите продължава.

Да се вслушваме във вика на земята и на бедните

В размишленията си, папата се спря на Посланието на свети Павел до Римляните, в което апостолът на езичниците пише „защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега“ (8, 22). Оттук и насърчението на Лъв ХIV „да се вслушаме и да носим в молитвите си вика на земята“ и „на бедните“.

„Всички заедно“, творението е вик. Но много властимащи не се вслушват в този вик: богатството на земята е в ръцете на малцина, на твърде малко хора, все по-съсредоточено – несправедливо – в ръцете на онези, които често не искат да се вслушват в стенанието на земята и на бедните. Бог предназначи благата на творението за всички, за да може всеки да се ползва от тях. Нашата задача е да създаваме, а не да си присвояваме.

Божията сила и съзидателна

С наближаването на Рождество Христово, папата обясни, че в Исус, „както бяха усетили пророците, Бог е прегръдка на милосърдие. Всевишният „винаги създава“ и „у Него няма заплаха, а прошка“, каза още Лъв ХIV, припомняйки отново думите на свети Павел към римляните: „с тази надежда ние се спасихме“.

Надеждата е градивна. Наистина, тя е богословска добродетел, тоест Божия сила и като такава тя създава, тя не убива, а създава и пресъздава.  Това е истинската сила. Това, което заплашва и убива, не е сила: това е арогантност, агресивен страх и зло, които не пораждат нищо. Божията сила е съзидателна.

Да дадем тяло и глас на Христос

Тази съзидателна сила на Бог е видима у Мария, каза Папата. „Бог я направи плодоносна и дойде при нас с нейните черти, както всяко дете прилича на майка си“, затова „тя е Божията и нашата Майка“, и в молитвата „Радвай се, Царице“ я наричаме „надежда наша“.

Исус иска да се роди отново: ние можем да му дадем тяло и глас. Това раждане очаква творението. Да се ​​надяваш, означава да създаваш. Да се ​​надяваш, означава да видиш, че този свят става Божият свят.

„Младенецът Исус да изпълни с мир“ сърцата на всички

В поздравите си към полските поклонници, папата пожела „Младенецът Исус да изпълни с мир“ сърцата на всички. След това на Него папата повери младите хора, „за да могат те със смелост и надежда да разберат важността на тайнството на брака и да бъдат отворени за новия живот“. И преди да завърши аудиенцията, в поздрава си на италиански език, той насърчи всички вярващи в навечерието на Рождество да се приближат до „тайната на Витлеем със същите чувства на вяра и смирение, които е изпитвала Мария, за да станат богати на надежда и радост“.