Лъв XIV към богопосветените: бъдете квас на мира и знак на надежа
Светла Чалъкова - Ватикана
Изхождайки от евангелския разказ (Лк 2,22–40), Светият отец представи Сретението Господне като свещен момент на взаимното движение на любовта: на Бог, който идва да спаси човека, и на човека, който очаква идването Му с бдителна вяра. В смиреното представяне на Младенеца Иисус – роден в бедно семейство и принесен в Храма – папата видя разкриването на Божията нежна и обезоръжаваща любов, която уважава човешката свобода и споделя човешката немощ.
В лицата на стареца Симеон и пророчицата Анна той съзря кулминацията на старозаветното очакване – дългата история на Израил, белязана от падения и въздигания, но винаги устремена към възстановяване на общението между Твореца и творението. На прага на Светая Светих самата Светлина на света се явява тихо и смирено, почти незабележимо за човешките очи.
Богопосветеният живот като пророческо призвание
Свързвайки тази сцена със Световния ден на богопосветения живот, папата припомни думите на папа Франциск: „Събудете света“ и подчерта, че сърцевината на монашеското призвание е пророчеството, свидетелството за живото присъствие на Бог в историята.
Папа Лъв XIV призова богопосветените да станат „огнища на очистващия огън“ и „съдове на пречистващата благодат“, по образа на пророк Малахия. Това означава да позволят на Христос да преобразява света чрез тяхната жертва, молитва и любов, живени в дълбоко единение с Бог.
Светото наследство на основателите
Светият отец припомни примера на великите основатели и основателки на монашеските ордени, които, вдъхновени от Светия Дух, са тръгвали от Евхаристията към различни служения: тишината на манастирите, обучението на младежите, грижата за бедните, мисиите в далечни земи.
Те са били хора „с крака на земята и сърца на небето“, способни да останат верни на Христос дори в трудни и враждебни обстоятелства, понякога запечатвайки свидетелството си с мъченичество. В тях, каза папата, Писанието става живо чрез живота.
Свидетелство в съвременния свят
Днес, в свят често белязан от отчуждение от вярата, посветените са призвани да бъдат живи знаци на Божието милосърдие. Чрез своето служение те напомнят, че всеки човек – беден, болен, страдащ, самотен или отхвърлен – е свещен образ на Бог.
Особено силно папата оцени монашеските общности, които остават в места на война, страдание и бедност. Тяхното тихо присъствие е мощно свидетелство за светостта на живота и за победата на любовта над насилието.
Симеоновата молитва като духовен ключ
Размишлявайки върху молитвата на стареца Симеон, който казва „Сега отпускаш, Владико твоя слуга…“, папата подчерта, че тя изразява вътрешната свобода на човека, който е видял Христос. Богопосветеният живот учи света, че истинската свобода идва не от притежанието, а от пълното отдаване на Бог.
В края на проповедта Светият отец благодари на всички монаси и монахини за тяхната вярност и ги насърчи да бъдат „квас на мир и светлина на надежда“, поверявайки тяхното служение на застъпничеството на Пресвета Богородица и на техните свети основатели.
