Обща аудиенция: Светостта е призвание за всички
Светла Чалъкова - Ватикана
В своята беседа папата постави в центъра една от най-дълбоките истини на християнската вяра: универсалния призив към святост. Изхождайки от учението на Конституцията Lumen gentium на Втория Ватикански събор, той подчерта, че святостта не е отредена за малцина избрани, а е дар и задача за всеки кръстен.
Светият отец напомни, че християнският живот е преди всичко живот в Божията благодат – път, по който вярващият се учи да живее добродетелно и да се уподобява на Христос. Този път достига своята пълнота в любовта – любов към Бог и към ближния, която представлява сърцевината на всяка святост. Именно тази любов, дарена от Отца чрез Сина, придава форма и смисъл на всички средства за освещение и ги води към тяхната цел.
Папата посочи, че върховният израз на тази любов остава мъченичеството – най-висшето свидетелство за вяра и отдаденост. Но той подчерта, че призивът към свидетелство не се ограничава до крайни ситуации: той се реализира всекидневно, когато християните оставят следи от вяра и справедливост в обществото, живеейки според Евангелието.
Особено внимание бе отделено на тайнствата на Църквата, които подхранват духовния живот на вярващите. Евхаристията, по думите на папата, е източникът, който преобразява човека и го прави все по-подобен на Христос – модел и мярка на всяка святост. Именно Христос освещава Църквата, а святостта се проявява в живота на вярващите всеки път, когато те откликват с радост и вярност на Неговата благодат.
В своето размишление Светият отец припомни и думите на Павел VI, който още през 1965 година подчертава, че всички кръстени са призвани да бъдат „свети, достойни, силни и верни чеда“ на Църквата. Това призвание, отбеляза папата, се осъществява чрез вътрешно преобразяване, извършвано от Светия Дух, Който уподобява човека на Христос.
В същото време той не премълча реалността на греха, която присъства в живота на Църквата и на всеки вярващ. Тази реалност, обаче, не обезсилва нейния свят характер, а призовава към непрекъснато обръщане и обновление. Църквата, макар и „непогрешимо свята“ по своята същност, върви по своя исторически път сред изпитанията на света, съчетавайки страданието с Божията утеха.
Святостта, подчерта папата, не може да бъде сведена единствено до морално усилие. Тя е същност на християнския живот – личен и общностен – и изисква постоянен отговор на Божията благодат чрез конкретни дела на любов и вярност.
Особено място в този хоризонт заема посветеният живот. Според учението на Църквата, той е пророчески знак за Божието царство, което вече присъства в света. Чрез евангелските съвети – бедност, целомъдрие и послушание – посветените свидетелстват за една свобода, която идва от пълното отдаване на Бог. Тези добродетели не ограничават човека, а го освобождават от привързаности, власт и егоизъм, за да може да обича по-дълбоко и истински.
В заключение папата насочи погледа на вярващите към тайната на Кръста. Именно чрез жертвата на Христос човечеството е изкупено и призвано към святост. Дори страданието, когато е преживяно в единение с Неговата страст, може да стане път към освещение и надежда.
Така, подчерта Светият отец, християнският живот не е стремеж към недостижим идеал, а път към среща с живия Бог, Който от любов е станал човек. В този път вярващите са придружени от благодатта и закрилата на Дева Мария – Майката на Въплътеното Слово, която продължава да подкрепя и води Божия народ към пълнотата на живота в Христос.
