Папата прие оставката по здравословни причини на монсеньор Страхил Каваленов
Ватикан Нюз
На 9 април Светият отец Лъв XIV прие оставката на монс. Страхил Каваленов, епископ на Никополски диоцез, подадена поради здравословни причини. Новината бе оповестена едновременно във Ватикана от Бюлетина на Пресслужбата на Светия престол и в Русе от апостолическия нунций, Н.Впр. монс. Лучано Суриани в катедралата „Свети Павел от кръста“. Папският представител подчерта, че „решението на Папата е придружено от неговия специален апостолически благослов за монс. Страхил, съпътстван от благодарност за епископското му служение, изпълнено с мъдрост, отдаденост и ангажираност“. Към тези думи на благодарност се присъедини и нунцият, който определи решението за оставката „трудна стъпка“, в която монс.Страхил „постави на първо място не личния си интерес, а доброто на диоцеза и на верните“. „Това е - продължи монс. Суриани – жест на смирение и отговорност и му прави голяма чест“. След това папският представител покани клира, богопосветените и верните да се молят за здравето и за свещеническото служение на монс. Страхил Каваленов. След оставката, той ще бъде почетен епископ на Никополски диоцез.
Също така Светият Отец Лъв XIV назначи за апостолически администратор sede vacante (на вакантния престол) на Никополски диоцез, монс. Румен Станев, Софийско-Пловдивски епископ, до назначаването на нов пастир. Съобщавайки това папско решение, апостолическият нунций обясни, че „длъжността на апостолическия администратор е нещо като – „регент“, временно управляващ“, което „не изисква постоянното му пребиваване в Русе, но в същото време неговите задачи са от съществено значение, за да се гарантира, че животът на местната църква няма да бъде прекъснат“. Сред тях, той цитира предвидените правомощия според каноническото право: „да осигури отслужването на тайнствата и пасторалната грижа за верните“, „да потвърди или да назначи отговорници за различните диоцезални органи“, „да представлява правно епархията в юридическите и административните дела“. Монс. Суриани припомни принципа „sede vacante nihil innoveretur“, тоест „докато престолът е вакантен, не се въвеждат нови неща“, който се прилага в ограничените правомощия на апостолическия администратор с цел да не обвързва прекалено много неговия наследник.
Заключавайки, монс. Суриани благодари на монс. Румен Станев за готовността му да допринесе за успешното продължаване на живота на Никополския диоцез. Апостолическият нунций призова католическите свещеници, богопосветените и всички вярващи „да се ангажират да придружават с всекидневна молитва, онези, които имат деликатната и сериозна отговорност да подпомогнат Светия Отец Лъв XIV при избора и назначаването на новия епископ“.
В своята прощална реч монс. Страхил се обърна с думите на праведния Йов "Господ даде, Господ взе, да бъде благословено името Господне". Той заяви, че дарът на свещеническото призвание, благодатта на епископското служение и възможността да служи на Църквата като пастир е било незаслужен Божи дар. Като такъв - епископ Каваленов - го полага със смирение в Неговите ръце. Той благодари на Бог за петте години благодат и отговорност, описвайки ги като време взискателно, но същевремнно благословено, белязано от общата ни грижа за Христовата църква и за духовното благо на поверените ни верни. Монс. Страхил благодари на Светия престол, на апостолическия нунций и на Епископската конференция за братската подкрепа, доброжелателността и сътрудничеството. Особена благодарност бе изразена към свещениците от Никополската епархия, монахините и богопосветените, както и на всички миряни. Монс. Страхил описва взетото решение с болка, но с чувство на отговорност и в дух на послушание към Църквата. Той уверява, че ще продължи да обгръща всички с молитвата си, принасяйки на Бог своето страдание, своите дни и своето свещеническо сърце. Последните думи от обръщението си монс. Страхил описа, като идващи от дълбините на сърцето му "За всичко благодаря. За всичко моля прошка. И смирено ви моля за молитва за мен. Нека Господ, който започна в нас доброто дело, Сам го доведе до завършек до деня на Исус Христос".
(по информация на Апостолическата нунциатура в София)
