Папата на Петдесятница: Духът на Възкръсналия е Дух на мир и истина
Светла Чалъкова - Ватикана
В началото на своята проповед Светият отец насочи вниманието към евангелския разказ за явяването на Възкръсналия Христос на учениците в горницата. Папата подчерта, че Исус показва на апостолите „ръцете и ребрата Си“ – белезите от страданието, които вече са преобразени от славата на Възкресението. „Онзи, Който беше умрял, живее завинаги“, каза папата, отбелязвайки, че Христос влиза през затворените врати на страха и изпълва учениците с радост и мир.
„Петдесятница е пасхален празник и празник на Тялото Христово, което по благодат сме ние“, подчерта Лъв XIV. В проповедта си той се спря върху три основни измерения на Светия Дух: Дух на мира, Дух на мисията и Дух на истината.
Говорейки за Светия Дух като „Дух на мира“, папата обясни, че Христос чрез Своята Пасха помирява човека с Бог и излива този мир в сърцата на вярващите. „Този мир идва от прошката и ни води към прошка“, каза той. Светият отец припомни, че Възкръсналият поверява на апостолите божественото дело на помирението: „На които простите греховете, ще им бъдат простени“.
Папата подчерта, че Светият Дух не изключва никого, защото Христос е изкупил всички хора от смъртта. Затова Петдесятница е „празник на Новия завет“, в който Божият закон вече не е написан върху камък, а „върху сърцата, изписан от Духа с букви на любов“.
Втората голяма тема в проповедта бе мисията на Църквата. Цитирайки думите на Христос „Както Отец прати Мен, така и Аз пращам вас“, папа Лъв XIV каза, че Светият Дух е „живата любов на Христос, която ни изпълва, подтиква и подкрепя в мисията“. Той напомни, че още в деня на Петдесетница апостолите започват да възвестяват „великите Божии дела“ на всички народи и на различни езици.
„Цялата Църква е действащо лице на Евангелието, а не само негов пазител“, подчерта папата. Според него чрез силата на Светия Дух християните стават „новостта на света“, „светлина и сол на земята“, не поради собствените си заслуги, а чрез Божието действие.
Лъв XIV предупреди, че съществуват промени, които „не обновяват света, а го състаряват чрез грешки и насилие“. За разлика от тях Светият Дух „озарява умовете и поражда в сърцата нови сили за живот“, като така „преобразява историята, отваряйки я към спасението“.
Третият акцент в проповедта бе Светият Дух като „Дух на истината“. Папата подчерта, че истината, която Бог дарява, не разделя, а води към единство и разбирателство. Светият Дух, „Който е говорил чрез пророците“, създава „разбиране, съгласие и последователност на живота“. Лъв XIV цитира свети Августин, според когото дарът на езиците е знак, че хората могат да се разбират „в единната вяра“.
Папата предупреди и за опасностите, които помрачават светлината на Евангелието: „пристрастията, лицемерието и модите“, които отклоняват човека от истината. По думите му Църквата е призвана да превръща „объркването на света в общение с Бог и помежду ни“.
В края на своята проповед Светият отец отправи молитва Светият Дух да избави човечеството „от злото на войната“, което „не се побеждава от свръхсила, а от всемогъществото на любовта“. Той призова още Духът да освободи света „от бедността“ и да изцели човека „от раната на греха“.
„Нека Светият Дух ни дари същата благодат, която изпълни апостолите с дръзновение“, каза папа Лъв XIV, поверявайки Църквата и света на застъпничеството на Дева Мария – Майка на Църквата.
