Папа Лъв XIV: „Изберете живота и служете на общото благо“
Светла Чалъкова - Ватикана
Още в началото на словото си папата подчерта, че крехката красота на тази земя изисква „грижа и отговорност“. Той определи смисъла на посещението си като желание „да потвърди и насърчи онзи порив на достойнство и отговорност, който всяко честно сърце усеща, когато животът пониква и веднага е заплашен от смъртта“.
Лъв XIV припомни срещата си със семействата на жертвите на замърсяването, което през последните десетилетия превърна района в символ на екологична трагедия. Макар изразът „Terra dei Fuochi“ да не отразява цялото добро, което съществува в тази земя, той е помогнал „да се осъзнае сериозността на престъпността и безразличието, оставили място за престъпленията“.
Светият отец благодари на местната Църква – епископи, свещеници, монаси и миряни – за това, че са приели посланието на енцикликата Laudato si’ и призива на папа Франциск към „Църква, която излиза навън, мисионерска и синодална“. Според него именно „да вървим заедно, да преодолеем самозатвореността и да се осмелим да бъдем пророчески глас“ е пътят, който Светият Дух показва на Църквата.
„В този регион животът съществува и се противопоставя на смъртта; справедливостта съществува и ще се утвърди“, заяви папата. Но той предупреди, че това изисква ясен избор: „Трябва да изберем живота и да се освободим от връзките със смъртта.“ Според него примирението, компромисите и отлагането на трудните решения подхранват незаконността и „опустиняването на съвестите“.
Лъв XIV призова всички да поемат лична отговорност: „Нека всеки от нас поеме своята отговорност, да избере справедливостта и да служи на живота!“ Той подчерта, че „общото благо стои преди интересите на малцина“, независимо дали става дума за малки или големи икономически интереси.
В словото си папата говори и за нуждата от „нов завет“ след страданията, преживени от местните общности. Той определи настоящия момент като „време на възраждане“, което не означава забрава, а „етично действие и действена памет“.
Цитирайки Laudato si’, Светият отец припомни думите на папа Франциск, че „екологичната култура не може да се сведе до поредица от спешни и частични отговори“. Според него днешният свят все още е доминиран от „технократичната парадигма“, която поставя печалбата над човека и общността. Той предупреди, че тази логика стои и зад много от съвременните конфликти и форми на социална несправедливост.
Особено място в словото му зае темата за възпитанието. „ Да оставим по-добър свят на нашите деца може да изглежда прекалено голяма амбиция. Но не трябва да бъде да смятаме за прекалено голяма задачата да оставим на света по-добри синове и дъщери“, каза папата. Той подчерта, че всички – млади и възрастни, граждани и управници, работници и работодатели – „имаме още какво да учим“.
Светият отец призова и за „истинска промяна на икономическото, гражданското и дори религиозното мислене“, която да постави в центъра човека, общността и грижата за творението. Той благодари на „пионерите“, сред които екологичните организации, които първи са разкрили мащабите на замърсяването и са защитили истината за отровената земя.
В края на словото си папата обърна внимание и на социалната маргинализация, свързана с палежите и незаконните сметища. „Маргинализацията винаги поражда несигурност“, каза той и подчерта, че решението не е борба срещу маргинализираните хора, а „срещу самата маргинализация“.
В юбилейната година, посветена на свети Франциск от Асизи, Лъв XIV напомни, че мирът се изгражда чрез грижа за другия и чрез братство. „Поставени сме в един общ дом, за да се научим да живеем заедно“, каза папата, насърчавайки жителите на „Земята на огньовете“ да бъдат „стражи в нощта“, които ще посрещнат „новата зора“.
