Лъв XIV: Мирът се изгражда чрез разоръжаване, а не чрез ядрени оръжия

ЛЪВ XIV

„Мир вам!“ – това беше първият поздрав на възкръсналия Исус към Неговите апостоли (Йн 20:19). Това беше и първият дар, който възкръсналият Христос поднесе на Своите приятели и на целия свят – мирът.

Този дар обаче не беше „евтин“. Прославеното тяло на Учителя от Назарет носеше белезите от Неговите страдания. Той преживя омразата, насилието и разпятието, които светът Му причини. Разоръжен и разоръжаващ, Исус Христос понесе несправедливостта и възкръсна. Евангелското послание навлезе в историята и продължава да присъства в нея и днес, така както преди две хиляди години.

Мирът е голямото желание, което вълнува сърцата на толкова много хора. Но той често е застрашаван, потъпкван и осмиван. Днес повече от 103 държави по света по един или друг начин са въвлечени във война (1). Оръжията продължават да се произвеждат и да отнемат човешки живот в Украйна, Близкия изток, Судан, Мианмар, Йемен, Демократична република Конго и на много други места. Моят обичан предшественик папа Франциск въведе израза „трета световна война, водена на части“, за да опише това широко разпространено състояние на конфликти, безпрецедентно след края на Втората световна война. Разглеждайки словата си по тази тема, събрани сега в настоящия сборник, бих искал да подчертая някои аспекти, които са особено близки до сърцето ми.

Преди всичко мирът е отговорност.

Ако първата ни реакция, когато се сблъскаме с проблем, изпитаме напрежение или бъдем обидени, е да съдим другите, да ги обвиняваме или дори да ги осъждаме, тогава неизбежно около нас първо ще се разпространи безразличието, а след него и омразата.

Мирът започва от мен. Мирът започва от нас.

Свети Августин казва: „Времената са смутни, времената са тежки, времената са изпълнени с нещастия. Живейте добре и ще промените времената; като живеете добре, ще промените времената и тогава няма да имате от какво да се оплаквате“. (2)

Не можем да очакваме силните на този свят да донесат мира, ако самите ние не започнем да живеем в мир още в ежедневните си взаимоотношения – в семейството, в дома, в града, на работното място.

Мирът се изгражда чрез малките жестове на всеки ден: чрез подарената усмивка, чрез прошката за нанесената обида, чрез една добра дума.

Освен това мирът се изгражда и върху истината.

Дори онези, които водят война, твърдят, че действат „в името на мира“. Никой не дръзва открито да заяви, че иска война заради самата война. Дори най-влиятелните хора на света знаят, че всеки човек копнее за справедливост и желае да живее в мир.

Особено след ужасяващите последици от трагедиите в Хирошима и Нагасаки прибягването до война все повече се превръща в „авантюра без връщане“, както подчерта свети Йоан Павел II. (3)

Нееднократно съм повтарял горещия призив, който свети Павел VI отправи към Общото събрание на Организацията на обединените нации. Както отбеляза моят достопочтен предшественик, хората са обединени от един завет, скрепен с клетва, която трябва да промени бъдещата история на света: „Никога вече война, никога вече война! Мирът, само мирът трябва да направлява съдбата на народите и на цялото човечество!“. (4)

Особено в ядрената епоха трябва ясно да бъде изречена една истина: не ядрените оръжия създават мир, а разоръжаването.

Тази истина изглеждаше очевидна през предишните десетилетия, когато светът беше свидетел на постепенно намаляване на ядрените арсенали. Днес обаче тя е помрачена от нова надпревара във въоръжаването, която поражда тревога и страх.

Певецът, авторът на песни и поетът Боб Дилън в едно от своите поетични произведения символично се обръща към атомната бомба с думите:

„Мразя те, защото си създадена от човека, притежавана от човека и държана в ръцете на човека“. (5)

Днес Църквата смирено поставя пред вниманието на всички един въпрос:

Трябва ли човешкият род да продължи да обитава тази земя?

Съчетанието между киберпространството и глобалното превъоръжаване ни принуждава сериозно да си зададем този въпрос.

Мирът се нуждае от свидетели.

Този сборник ни напомня това чрез силата на много човешки лица. Споменатите в него личности – сред които блаженият Флорибер Бвана Чуи и Божиите слуги Джорджо Ла Пира и Дороти Дей – са ярък пример за множеството мъже и жени, които лично са изграждали мира, като са устоявали на изкушението на корупцията, помагали са на бедните и са насърчавали дипломацията.

Наред с тези добре познати личности мирът намира своето въплъщение и в многобройните „малко известни герои“, които са следвали гласа на своята съвест.

Историята вече ни е показала колко близо е било човечеството до ядрена катастрофа. Историческите свидетелства разказват, че решението на един човек – съветския офицер Станислав Петров – е допринесло за предотвратяването на възможна глобална ядрена война.

Това се случва на 26 септември 1983 година. Радарите в бункера край Москва, където Петров е бил на дежурство, подават сигнал за изстрелването на няколко междуконтинентални балистични ракети от Съединените американски щати към Съветския съюз.

В действителност обаче това е била грешка в съветската система за сателитно наблюдение.

Петров не изпълнява заповедите и решава да не докладва за предполагаемото нападение. Това е решение, взето със съвестта на човек, който е знаел, че едно единствено действие може да причини смъртта на милиони хора.

Колко страшен би бил един свят, в който машините – макар и все по-съвършени и по-бързи от човека – сами вземат решения да бомбардират беззащитни хора.

Съвестта на един-единствен човек може да струва колкото целия свят.

Накрая, мирът изисква надежда.

Църквата ще продължи да проповядва любов към всички мъже и жени. Ако има нещо, от което светът днес се нуждае повече от всякога, вярвам, че това е послание за мир и надежда за бъдещето.

Нека гледаме към бъдещето с надежда, откривайки в посланието на Исус единствения истински извор на тази надежда. Защото именно това е сърцевината на Христовото учение: милосърдието, любовта и отдаването на живота за другите побеждават смъртта, самотата и насилието.

„Аз дойдох, за да имат живот и да го имат в изобилие“ (Йн 10:10).

Към всички, които са изкушени да изпаднат в отчаяние пред лицето на толкова много войни по света, отправям поканата, която папа Пий XI отправи към цялата Църква:

„Нека благодарим на Бог, че ни е дал да живеем сред днешните изпитания. Вече никому не е позволено да бъде посредствен“.

Нека Бог ни води по пътищата на ненасилието.

Нека вярващите и всички хора с добра воля никога не престават да бъдат строители на мира.

Нека всеки човек превърне мира в каузата на своя живот.

От Ватикана, 19 юни 2026 г.

Бележки

1. Вж. Global Peace Index 2026, Сидни, 2026.

2. Свети Августин Хипонски, Проповеди, 311, 8.8.

3. Свети Йоан Павел II, Молитва за мир, 2 февруари 1991 г.

4. Свети Павел VI, Обръщение към Организацията на обединените нации, 4 октомври 1965 г.

5. Bob Dylan, Go Away You Bomb, 1963.