Ангел Господен: дори в моменти на мрак, Исус не ни изоставя

Даниеле Пичини – Маня Кавалджиева – Ватикана

Истинското следване на Христос  учи на нещо важно: „преди всичко – да не позволяваме на успеха да ни главозамайва и да не се възгордяваме; и същевременно – да не изпадаме в отчаяние, дори в моменти на мрак, когато се чувстваме безсилни пред проблемите и въпреки усилията си, сякаш вървим назад, а не напред. При каквито и да е обстоятелства, Исус не ни изоставя“.

Папа Лъв ХIV подчерта това в катехизисната си беседа преди молитвата Ангел Господен, през 19-та неделя от обикновеното време. Папата размишляваше върху откъса от Евангелието според Матей, в който Исус „стига до учениците си насред бурята в Галилейското езеро, вървейки по водата“.

Страхът след успеха

След като извършва чудото с умножаването на хлябовете и рибите (Мт. 14, 13–21), Учителят подтиква учениците си да се качат в лодката и да навлязат в дълбокото, докато Той се оттегля в планината, „за да се помоли насаме“ (ст.23).  Попаднали обаче в буря насред Галилейското езеро, учениците се оказват „изцяло във властта на вятъра, борейки се да продължат напред“.

След един успешен опит – след като са участвали в извършването на чудотворно знамение – сега те се чувстват безпомощни и уплашени пред заплашителните вълни и насрещния вятър.

Папата поясни, че „към края на нощта Исус идва при тях, „като ходи по морето“ и те, смутени, Го мислят за привидение „и от страх извикаха“ (ст. 26). Но Той веднага им казва: „Дерзайте! Аз съм; не бойте се!“ (ст. 27).

През опита на собствената си слабост

Присъствието на Учителя „променя всичко“. Петър иска да отиде при Него и прави няколко крачки по водата, за да Го достигне, но тогава „се уплашва и започва да потъва, а Исус го спасява“. Когато Христос се качва в лодката, бурята утихва и от сърцата на учениците спонтанно бликва изповед на вяра: „Наистина, Ти си Божий Син!“ (ст. 33).

За да стигнат до този момент, не е било достатъчно това, че са станали свидетели на чудо или че са постигнали успех пред хората; трябвало е да преминат през опита на собствената си слабост и в нея да разпознаят Божието присъствие. Само така те са могли наистина да отворят очите и сърцата си за Неговата близост, намирайки мир дори сред бурята.

Евангелският откъс от тази неделя, посочи Лъв XIV, ни учи, че Исус не ни изоставя, „и ако смирено Го приемем в лодката на живота си,  чрез молитвата, тайнствата и слушането на Неговото Слово, ще можем да намерим в Него мира, както и светлина и сила за нашия път“.