Лъв XIV: истинската човешка красота се крие в любовта
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Размишлявайки върху тайнството на Успението на Пресвета Богородица – възнесена на небето с тяло и душа – Епископът на Рим отбеляза, че това събитие разкрива пълнотата на благодатта, дарена на Мария. Иконографският образ на Богородица, възнесена към небесата, показва, че „небето и земята, времето и вечността се срещат в нейното сърце“. Нейният прекрасен образ контрастира с нашия собствен опит със стареенето; и все пак, истинската човешка красота не се състои в прикриването на следите от отминаващата младост, а в „проявяването на белезите на вечната любов, запечатани и в плътта ни“ (срв. 1 Кор. 13,8).
В тази връзка Папата призова за преосмисляне на много естетически стандарти – породени от хедонизма и консуматорството – които карат хората да пилеят ценна енергия за преходни неща. Често срещаме хора, чиито лица носят белезите на възрастта и скръбта, но въпреки това излъчват дълбоко спокойствие, доброта и мир. И обратното – има мнозина, които са външно привлекателни, но студени и безчувствени отвътре. Истинско отражение на Божията красота може да се види навсякъде: в нежността на детското лице, в бръчките на възрастния човек, в жизнеността на младостта и в уравновесеността на зрелия човек.
„Любовта е най-красивото украшение на човека“, припомни ни Папата. Именно любовта преобразява и облагородява, прави човека свободен и го приближава до Бога, съпътствайки го във всички житейски обстоятелства.
Чудото, което Мария – Девата от Назарет – преживява в своето невинно сърце и което я отвежда до небесната слава, представлява среща на крайности. Самата тя свидетелства за това чрез вдъхновените думи на „Магнификат“, звучащи в Евангелието (Лука 1, 46–55). В този химн, чрез смирен израз на своята вяра, Небесната Майка ни говори просто за велики тайнства: за Бога, Който става човек в нея, за да спаси човечеството; за Вечния, Който се явява в нея във времето, за да отвори отново пътя към вечността за нас. Същевременно, като „смирена рабиня“, тя ни посочва онази „малка мяра“, чрез която – по думите на св. Павел VI – и ние можем да срещнем Господа.
Величието на тайната на Божията майка може да бъде разпознато навсякъде, където съществува истинска любов, отбеляза Папата: в себеотрицателните грижи на родителите за техните деца, в безкористността на бабите и дядовците, в стремежа на младите хора да останат чисти, искрени и верни на убежденията си, както и в ежедневния труд на мнозина, които чрез вярата си помагат „да се пренесе частица от Небето на земята и земята да се въздигне към Небето“.
В края на проповедта си, Светият Отец припомни, че Мария е „образ и начало на Църквата“ и „знак за сигурна надежда и утеха“ (Lumen Gentium 68). Следвайки призива на св. Августин – който насърчаваше вярващите непоколебимо да следват светлината на Възкръсналия Христос – Лъв XIV ги призова да „гледат към Мария, чието тяло и душа Господ увенча със слава, дарявайки ни я като Майка, наставница, спътница и закрилница по пътя към небето“.
