Обща аудиенция: литургията не оставя място за пасивност
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
Светият Отец цитира думите на Джовани Батиста Монтини: още в началото на Събора бъдещият папа Павел VI пише на вярващите в Милано, че литургията е искрен израз на божественото и човешкото, „глас на разговор с Бога“ и затова вярващите „не могат и не бива повече да остават мълчаливи и пасивни: физическото им присъствие не може да съществува наред с духовно отсъствие“. По думите на Лъв ХIV тази идея се превръща в един от ключовете за разбирането на Sacrosanctum Concilium.
Литургията дава възможност на човека да влезе в жив досег със събитието на спасението, което се извършва в църковното богослужение. Затова чрез обредите и молитвите християните са призовани съзнателно и с благоговение да участват в свещенодействието, да се хранят с Божието слово и с Евхаристията, да отдават благодарност на Бога и – заедно със свещеника – да принасят себе си като дар.
Реформата, започната от Събора, цели да насочи вниманието към литургията като „първоизточник на онзи божествен обмен, чрез който животът на Бога ни се предава“. Оттук произтича необходимостта да се направи по-достъпно богатството на библейските текстове и молитви, както и да се опрости и приведе в по-ясен ред структурата на богослужението. Намерението на съборните отци е изразено в член 21 на Конституцията: „Светата Майка Църква желае да предприеме с голяма грижа цялата структура на самата литургия“.
Защото Литургията се състои от неизменна част (тъй като е установена свише) и от части, подлежащи на промяна; последните могат – и дори трябва – да се променят с течение на времето, ако в тях са проникнали елементи, които не съответстват напълно на вътрешната същност на Литургията, или ако самите тези части престанат да съответстват на нея.
Лъв XIV отбеляза, че промените в литургията не са нововъведение на XX век. Като жива реалност, тя се е развивала в продължение на векове, а Църквата е адаптирала формите ѝ към нуждите на различните епохи – както свидетелстват реформите при Пий XII и Йоан XXIII, подготвени още много преди Събора под влиянието на „Литургичното движение“.
Светият Отец обърна внимание на изопаченото разбиране на реформата. Нейният истински смисъл позволява да се отхвърлят злоупотребите, възникнали в определени църковни среди след Събора – и понякога продължаващи и до днес – при които конкретни принципи на реформата се абсолютизират или изопачават. Богослужението „не е частно действие“, а принадлежи на цялата Църква и я изразява като „тайнство на единството“ – светият Божи народ, събран и воден от епископите (вж. SC 26). Затова грижата за достойното отслужване на литургията се пада преди всичко на пастирите, епископите и всеки свещеник.
Завършвайки цикъла от напътствия, Лъв XIV призова към полагане на грижи за литургията. Когато се отслужва в съответствие с църковните норми, литургията се отличава с благородна простота; тя разкрива пред света единната, свята, вселенска и апостолска Църква, и служи като жизненоважно средство за евангелизация и извор на благодат, водещ човека към единение с Бога и с братята (вж. SC 48).
