Обща аудиенция: да преоткрием истинската същност на молитвата

Александър Панчанка – Маня Кавалджиева – Ватикана

На днешния 5 август Лъв XIV проведе първата си обща аудиенция след юлската почивка. Поради горещото време в Рим, събитието се състоя във Ватиканската базилика, а не на площад „Свети Петър“. Присъстваха около пет хиляди души. В началото на аудиенцията, папата премина през централния кораб на базиликата и лично поздрави мнозина от присъстващите.

Продължавайки размишленията си върху конституцията на Втория ватикански събор за свещената литургия „Sacrosanctum Concilium“, Папата посвети своята катехизисна беседа на църковното измерение на литургичната молитва.

„В днешното време, доминирано от логиката на ефективността и консуматорството, мнозина смятат молитвата за нещо безполезно или дори нелепо. В свят, в който науката и технологиите претендират, че дават отговори на всички въпроси, молитвата може да изглежда като форма на бягство от реалността“, отбеляза Папата.

Лъв XIV отбеляза, че дори в много християнски семейства традицията на молитвата вече не се предава и мнозина рискуват да я възприемат единствено като психологическа техника, целяща личното благополучие. „Молитвата обаче, като фундаментално измерение на нашата човешка природа, заслужава да бъде преоткрита в своята истинска същност“, подчерта Светият Отец.

Папата отбеляза, че конституцията „Sacrosanctum Concilium“ е подходила сериозно към тази необходимост. Той припомни, че при обнародването на този първи документ на Втория ватикански събор през 1963 г., свети Павел VI бе казал: „Бог е на първо място; молитвата е наш първостепенен дълг; литургията е първоизточникът на божествения живот, който ни се предава и главно училище за нашия духовен живот“.

Лъв XIV обясни, че в конституцията терминът „молитва“ означава цялата литургия. „Тази гледна точка е от решаващо значение, тъй като именно тя даде посоката на литургичната реформа, чийто централен принцип стана активното участие на вярващите. Литургията се представя преди всичко като място за среща, където самият Бог поема инициативата и се приближава към човечеството чрез Своя Син“, каза Светият Отец.

Папата отбеляза, че „тъкмо поради тази причина свети Павел VI горещо е желаел Литургията на часовете – тоест ежедневната Божествена служба, неразривно свързана с Евхаристията – да проникне дълбоко в целия молитвен живот на християните, като го оживява и направлява, както и ефективно да изразява и поддържа духовния живот на Божия народ“.

„За да се осъществи това желание, Литургията на часовете трябва все повече да се възприема и да се превръща в част от ежедневието на кръстените и на общностите. За мнозина, които се стремят да се научат да се молят – и особено за катехумените – тя може да се превърне в истински път и школа за християнска молитва“, добави папата.

Според Лъв XIV, „Евхаристията и Литургията на часовете се превръщат в диханието на живота на Църквата – седмица след седмица и ден след ден, – чрез което Светият Дух вдъхва живот на нейното Тяло“. „Свързана с Евхаристията и разпростираща нейната светлина, Литургията на часовете освещава времето на нашето ежедневие: сутрин започваме деня с вяра и благодарност; „по обяд молим за сила да останем верни сред ежедневните грижи; вечерта, след приключване на работа, вечернята ни съпътства при залез слънце; нощем заспиваме, поверявайки се на Божия мир. Всеки час е акт на надежда: по време на земното си странстване ние бдим заедно с цялата Църква, очаквайки славното завръщане на Господа“, каза Лъв XIV в края на своята катехизисна беседа.