Папата: революцията на Евангелието събаря стените, които разделят хората

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева - Ватикана

В Евангелието човек може да открие смисъл и да види път: онзи, посочен от Исус, в Когото Бог се разкрива. Лъв XIV отправи ясни думи към младежите, събрани днес, 6 август, в Асизи, за срещата на францисканската младеж „Go! Franciscan Youth Meeting 2026!“, по време на литургията, отслужена в базиликата „Санта Мария дели Анджели“. Христос е Учителят, когото трябва да следваме и с когото да вървим към бъдещето: „Да вървим! Let’s go! “, насърчи папата, „да вървим към перифериите, където несправедливостта и арогантността на малцина отричат ​​достойнството и мечтите на много, на твърде много синове и дъщери на Бога“.

Наистина ние сме призовани да четем Писанието заедно с Учителя, да тълкуваме времето, в което живеем и да вземаме решения, следвайки Неговия път. Тук сме, за да преодолеем примирението и страха, да разсеем съмненията, които ни възпират – точно както са възпирали и апостолите. Исус ни призовава да разговаряме с Неговата история, за да напишем нови страници от летописа на времето.

И Асизи е място, където „всичко подсказва, че животът ни може да промени формата си, да излъчва светлина и да изцери света“ – отбеляза Папата, припомняйки, че „тук е започнало преобразяването на Франциск, на Клара, а след това и на хиляди други млади хора“, приели Евангелието „без компромиси“ и така „животът на Исус е започнал отново в тях“.

Динамика на вслушване и вземане на решения

В деня, когато Църквата чества празника Преображение Господне – „тайна на светлината“, „радостна, но и изпълнена с въпроси за настоящето и бъдещето“ и която евангелският разказ ни разкрива, показвайки „контраста между светлина и сянка, мълчание и думи, благоговение и неразбиране“, Папата произнесе своята проповед, изхождайки именно от събитията на планината Тавор. Там, „в Преображението на Исус“, Сам Бог се разкрива „в Своята слава“, посочвайки Сина и призовавайки „да Го слушаме“. Присъстват Петър, Яков и Йоан, отведени настрана от Исус. И „на планината апостолите съзерцават Исус, докато Той се насочва към Своето бъдеще“.

Онова лице, което „сияеше като слънце“, и онези дрехи, които „станаха ослепително бели като светлината“, напомнят и за пасхалното утро, отбеляза папа Лъв, припомняйки ангела, възвестил Възкресението, чийто „вид беше като светкавица, а облеклото – бяло като сняг“. Това е символ на „светлината на новия ден, към който сме устремени, дори когато мракът все още ни заобикаля – а понякога и обитава в самите нас“. И все пак, тази „зора“ се открива у мнозина „канонизирани светци, като свети Франциск и света Клара, както и у безброй братя и сестри, които отвръщат на злото с добро“ – подчерта Папата, отправяйки насърчението: „Ние не сме сами“. И посочи на младите хора, че са „преживели това“ през последните дни – срещайки се и изслушвайки се взаимно, „преминавайки от глъчката на заглушаващи, противоречиви гласове, към изкуството на разговора“.

Църквата съществува, за да ни въведе в тази динамика на вслушване и вземане на решения, чрез която да разберем за кого и как да живеем. Тя е общността, в която се учим да разпознаваме Божия глас – който никога не съвпада просто така с нашите собствени мнения – и да се осмелим на онова послушание към Светия Дух, което е направило смели и творчески личности всички онези, избрали да последват Исус.

Преобразяваме се чрез връзки, които ни призовават към живот

Ако се отделим от Бога и от другите, „ние се загрозяваме; обратното – преобразяваме се чрез връзки, които ни подхранват и ни призовават към живот“, добави папата. И говорейки за „францисканската духовност“, той я посочи като „една от най-внимателните към възстановяването на основополагащите връзки с Бога и с всички Негови създания – хармония, която трябва да бъде опазвана и култивирана, днес повече от всякога“. Така той отново отправи призива към „всяко поколение“ – съдържащ се в първата му енциклика Magnifica humanitas – „да превърнем историята в място, където достойнството на всяка личност е защитено, справедливостта се утвърждава, а братството става възможно“. Докато „там, където човечеството е изправено пред опасността да загуби истинския си облик“, християните са призовани да насочат „погледа си към Бога, Който стана плът, знаейки, че „само в тайната на въплътеното Слово, тайната на човека намира истинска светлина“.

Поради това „тази прекрасна човешка същност в Исус Христос се превръща в Пътя, Истината и Живота, като открива пред всеки от нас пътя към израстване към пълнотата“.

Причината, поради която свети Франциск продължава да ни привлича и осемстотин години след смъртта си, се крие във великолепната му човечност, която го накара да изостави утъпканите пътеки, за да проправи нов път – такъв, който е по-близък до пътя на Исус.

Да вярваме в словото на Евангелието

Макар изборът на Франциск да изглеждаше революционен, този на Клара е „още по-поразителен“; подобно на Франциск, тя „е искала да живее свободно като жена“. „Това е енергията на християнството – онази от неговото начало и от многобройните му нови начала“, обясни Папата.

И така, скъпи млади хора, днес Европа и целият свят очакват от вас нови светци: осмелете се да повярвате в евангелското слово, станете истински човеци със свободата на Исус Христос и прегърнете сестра Бедност! Мотото на вашата среща – „Да вървим!“ – е мисия, тръгване по пътища, за които нямаме карти, защото те се разкриват, когато се вслушваме в сърцето, подчинявайки се на Духа и следвайки Възкръсналия там, където Той пожела да ни предшества.

Всичко това трябва да се извършва, без да се дистанцираме „от раните на Господа“, както предупреждаваше папа Франциск, вдъхновен от Бедняка от Асизи, каза Лъв XIV, като цитира енцикликата Evangelii gaudium, в която неговият предшественик изтъква, че „Исус иска от нас да докоснем човешката нищета, да докоснем страдащата плът на другите. Той очаква от нас да се откажем от търсенето на онези лични или общностни убежища, които ни позволяват да стоим на разстояние от същността на човешката драма“.

Посветете се на цивилизацията на любовта

И макар и човек „да не бъде разбран, дори от собственото си семейство, както бе станало със Свети Франциск“,  „убягването от културата на властта и събарянето на стените, разделящи хората, никога не са предателство спрямо семейството, града, традицията“, отбеляза папата;  напротив, това води до „освобождаване от техните призраци, от враговете, създадени от страх и невежество, от насилието, с което се прави опит да се наложи собствен дребнав ред върху една реалност, която ни превъзхожда във всяко отношение“.

Да се ​​уповаваме на Бога означава да преоткрием – като Франциск и Клара – един свят от братя и сестри, които да бъдат ценени и на които трябва да се служи, а не да бъдат експлоатирани и потискани. Не свят, който да се отбранява, а свят, който да се прегърне. Посветете се, скъпи млади хора, на цивилизацията на любовта – чиито семена сте срещнали в толкова много примери на себеотрицателна щедрост – и която преобразява, по образа на Христос, безброй миротворци, посветили се и днес на служенето на живота сред най-трагичните сценарии на смърт.

По примера на свети Франциск

Папата призова новите поколения да обединят своите „най-добри енергии“ – „учението, уменията, трудът, приятелствата, любовта, молитвата“ – и така да вдъхнат нов живот на визията на Франциск. Папа Лъв припомни този призив, като повтори прочутата молитва, приписвана на Бедняка от Асизи: „Господи, направи ме инструмент на Твоя мир“, и ги насърчи „да носят любов там, където има омраза, да дават прошка там, където има обида, да носят единство там, където има разцепление, да внасят истина там, където има заблуда, да палят вяра там, където има съмнение, да носят надежда там, където има отчаяние, да носят светлина там, където има тъга.

Всичко това, за да се „утешава“, „разбира“ и „обича“ чрез пълно себеотдаване.

Накрая, пожелавайки на младите хора „тези дни в Асизи“ да се запечатат в „паметта“ им, Лъв XIV пожела „осмислено завръщане – отворено към бъдещето и отдадено на Исус Христос“.