Папата в Асизи: изграждайте цивилизация на любовта, не на разделението

Александър Панчанка – Маня Кавалджиева – Ватикана

На 6 август Лъв XIV пристигна в родното място на Свети Франциск, където повече от две хиляди младежи и девойки от различни европейски страни се бяха събрали за „GO! – Францисканска младежка среща“. Първият етап от посещението беше разговор с младите хора на площада пред базиликата „Света Мария на ангелите“, по време на който папата отговори на три въпроса, зададени от младежите.

Първият въпрос беше зададен от млада жена от францисканска енория в Хърватия. Тя попита как да останат истински Христови ученици и да носят надежда на своите връстници, без да губят радостта от Евангелието, простотата на сърцето и онази близост с хората, която прави свидетелството на всеки християнин убедително.

Лъв XIV призова младите хора да останат верни на духа на Свети Франциск, като живеят според Евангелието чрез простота, братство, близост до хората и служение на другите. Той подчерта, че в свят, в който все по-често възникват разделения, а религията понякога се използва за разпалване на конфликти, християните трябва да бъдат миротворци, да градят помирение и да отказват да се поддадат на културата на силата.

Светият Отец отбеляза също, че истинското свидетелство на вярата се ражда в жива общност, където хората се молят заедно, размишляват за Бога и се подкрепят взаимно. Според него, примерът на Свети Франциск учи, че радостта от Евангелието, смирението и отвореността към другите притежават по-убедителна сила от думите и че именно тази радост се превръща в най-ефективния начин за възвестяване на Христос.

Друг младеж от Италия зададе втори въпрос на Светия Отец. Той попита как да откликне на Божия зов без страх или колебание. Папата отговори, че днес на много млади хора им е трудно да вземат решения за цял живот, тъй като съвременната култура ни учи, че всичко подлежи на промяна и нищо не е окончателно задължително. Истинската свобода обаче не се състои в това винаги да имаме възможност да се върнем назад, а в способността да направим избор с любов и доверие – и да останем верни на него. Едно смело „да“ към Бога не ограничава човека; напротив, то отваря пътя към пълнотата на живота, каза папата.

Папата също така подчерта, че всяко призвание е път, по който Бог съпътства човека. Той призна, че Бог никога не го е оставял сам, а винаги е изпращал хора, които да му помагат да продължи напред.

„Приемайки уникалния Божи замисъл за всеки от нас, ние откриваме, че основният призив, вписан в човешкото сърце, е призив към единство. Това е зов, който отеква не само веднъж, а всеки ден. Грехът помрачава това разбиране, пораждайки недоверие, съперничество и подозрителност. И все пак, благодарение на Бога, всяко призвание се превръща и в път към изкупление и изцеление. Призивът на Исус да Го последваме разкрива собственото ни достойнство и ни учи да уважаваме достойнството на другите, да се доверяваме и да бъдем достойни за доверие. Тази свобода е толкова велика, че е достойна за пълната ни отдаденост“, заяви Лъв XIV.

Един младеж от Сицилия зададе на Папата още един въпрос. Той попита как да запази любовта си към Църквата, когато става свидетел на нейните противоречия и вътрешни кризи. Светият Отец отбеляза, че поради човешките слабости и грешки, мнозина могат да се почувстват наранени или разочаровани от Църквата. Истинската Църква обаче не се определя единствено от проблемите си, а е общност, в която хората се учат да бъдат братя и сестри, преодолявайки разделенията и неравенството.

Лъв XIV припомни примера на свети Франциск, който не осъди Църквата, а се стремеше да я обнови чрез служение, смирение и любов: той не властваше, а служеше; не завладяваше, а прегръщаше; не трупаше, а раздаваше.

Като цитира думите „Иди и възстанови Моята Църква“, чути от Бедняка от Асизи, Папата подчерта, че „всеки от нас има роля в този непрекъснат строителен процес“. „Имаме различни отговорности и призвания, но вървим заедно, като се вдъхновяваме, подкрепяме и поправяме взаимно. Важно е всеки да изпълни своята част“, ​​каза Папата, като призова младите хора да не се опитват да изглеждат по-добри, отколкото са, а да позволят на Възкръсналия Христос да действа в живота им и в личната история на всеки един от тях.