Обща аудиенция: папата осъди идеята, че войната е ефективен път към мира
Виктор Владимиров – Маня Кавалджиева – Ватикана
В началото на своето обръщение, Папата припомни думите на свети Йоан XXIII, който при откриването на Събора призова хората да не се поддават на песимизма на „пророците на гибелта“ – онези, които в съвременната епоха виждаха единствено упадък и опасности. Напротив, човек трябва да умее да разпознава в разгръщащите се събития тайнствените замисли на Божественото провидение, което мъдро управлява всичко – дори ударите на съдбата – за доброто на Църквата. Именно тази гледна точка се превърна в една от основите на Gaudium et Spes – документ, обнародван три години по-късно.
Тази конституция, отбеляза Лъв XIV, се основава на разбирането за Църквата като участник в живота на човечеството. Нейното призвание не е да стои настрана, а да споделя съдбата на хората, следвайки примера на Христос, който стоеше близо до човека. Затова Gaudium et Spes започва с твърдението, че Църквата споделя „радостите и надеждите, скърбите и тревогите на хората от нашето време, особено на бедните и всички страдащи“. Подобно участие изисква отказ от пасивност и безразличие към събитията в света.
Християнинът е призван да слуша със сърцето, да се вълнува от събитията и живота на другите, и да споделя товара на своите ближни – особено на онези, които страдат от несправедливост, дискриминация и насилие. Това е пътят към по-дълбоко разбиране както на историята, така и на самото Божествено откровение.
Оттук произтича непрестанната задача на Църквата: „да разпознава знаците на времето и да ги тълкува в светлината на Евангелието“ (GS 4). Това не е просто въпрос на социална отговорност, а на непрестанно обръщане на самата Църква, която е призована да продължи делото на Христос – тоест „да свидетелства за истината, за да спасява, а не да съди, и не за да ѝ служат, а за да служи“ (GS 3).
Близостта до най-бедните заема централно място в това призвание. Лъв XIV припомни думите на папа Франциск, че това е преди всичко богословска категория: Църквата трябва да разпознава Христос в бедните, да се вслушва в тях, да застава на тяхна страна и да приема мъдростта, която Бог може да разкрие чрез тях.
Говорейки за съвременния свят, Епископът на Рим посочи неговите противоречия: научно-техническият прогрес разкрива нови възможности, но достъпът до тях остава неравностоен и те невинаги се използват „в служба на човечеството“; човечеството разбира по-добре законите на обществения живот, но невинаги знае в каква посока да го развива; богатството и икономическите възможности нарастват, а същевременно голяма част от човечеството продължава да страда от глад и бедност. В същото време светът все повече осъзнава заплахите за бъдещето на планетата, но продължава да живее с нагласата за егоистично потребление и да се подхранва с илюзията, че войната е ефикасен път към мира.
В епоха на дълбоки промени Църквата – по думите на Лъв XIV – е призована да служи на човечеството, да се вслушва в най-дълбоките му въпроси и надежди, и да посочва Христос като „ключ, център и цел на цялата човешка история“ (GS 10). Именно поради това нейният път трябва да бъде белязан от „милосърдно смирение“, следвайки примера на Исус, Който понизи Себе Си, като прие образа на раб“ (Фил. 2, 6–8).
В заключение на своето послание Светият Отец пожела радостта и надеждата – gaudium et spes – да бъдат отличителните белези на Църква, която възвестява Евангелието, като се приближава към хората на нашето време.
