„Nostra Aetate“ – 60 години по-късно: една малка декларация, която промени света

Светла Чалъкова - Ватикана

На 28 октомври 1965 година, в последните дни на Втория Ватикански събор, папа Павел VI подписва документ, който ще промени начина, по който Католическата църква гледа на света и на другите религии.

Този документ е декларацията „Nostra Aetate“ — „В нашето време“. Той съдържа едва пет кратки точки, но отвори врата, която векове наред е била затворена: вратата на диалога, на уважението и на сътрудничеството между вери, култури и народи.

Шест десетилетия по-късно „Nostra Aetate“ остава един от най-смелите и светли текстове, излезли някога от сърцето на Църквата. Той бележи повратен момент, в който християнството престава да гледа на света отвисоко и започва да говори с човечеството като с брат.

Исторически контекст: от сенките на войната към светлината на диалога

За да разберем силата на тази декларация, трябва да се върнем към началото на 60-те години.

Светът все още носеше раните от Втората световна война и Холокоста. В Европа се издигаха стени, започваше Студената война, а човечеството живееше между страха от ядрена заплаха и надеждата за ново начало.

Папа Йоан XXIII, човек с отворено сърце и дълбока вяра в доброто на всеки човек, мечтаеше за Църква, която не осъжда, а разговаря. Той свика Втория Ватикански събор с думите:

„Нека Църквата отвори прозорците си, за да влезе свежият въздух на Духа“.

От самото начало Йоан XXIII имал особено желание да изгради ново отношение между католиците и еврейския народ. След ужасите на Холокоста, Църквата не можела повече да мълчи. Папата поверил задачата на кардинал Агостино Беа, един от най-просветените умове на своето време, който започнал да подготвя текст, посветен на отношенията с юдаизма.

Скоро обаче съборните отци осъзнали, че документът трябва да бъде по-широк – да включи всички религии, които търсят Бог по различни пътища. Така се ражда „Nostra Aetate“ – плод на вяра, смелост и духовна зрялост.

Посланието: всички сме част от едно човешко семейство

Документът започва с една велика истина, която звучи като молитва:

„Всички народи съставляват една общност, защото имат един и същ произход и една и съща цел – Бог“.

„Nostra Aetate“ говори за дълбокото търсене на смисъл, което живее във всяко човешко сърце. Тя признава, че различните религии – индуизъм, будизъм, ислям – изразяват по свой начин тази жажда за истина и любов. Във време, когато мнозина гледаха на нехристиянските религии с подозрение, подобни думи прозвучаха като духовна революция.

Особено значима е четвъртата точка, посветена на юдаизма. В нея Църквата за първи път категорично заявява, че еврейският народ не носи колективна вина за смъртта на Исус Христос.

Тази фраза – кратка, но съдбоносна – бележи края на векове на неразбиране, предразсъдъци и враждебност.

Оттогава отношенията между католици и евреи постепенно се превърнаха в пример за помирение и братство. Папа Йоан Павел II нарече евреите „по-големите братя“ на християните и бе първият понтифик, който посети синагога.

Диалогът, като път на вярата

„Nostra Aetate“ ни учи, че диалогът не е тактика, а начин на живот. Това не е компромис с вярата, а плод на вярата.

Документът не казва, че всички религии са еднакви, а че във всяка от тях се открива искрено търсене на Бог.

Истинският диалог започва, когато вкоренени в собствената си вяра, имаме смелостта да чуем гласа на другия.

„Не можем да наричаме Бог наш Отец, ако не желаем да се отнасяме като братя с хората, създадени по Неговия образ“.

Тази мисъл остава център на цялото християнско учение за мира.

От Асизи до Рим: живото наследство на документа

След обнародването си „Nostra Aetate“ стана основа на нова епоха за Църквата.

Благодарение на нея се родиха официалните диалози между Ватикана и религиозните общности по света.

През 1986 г. свети Йоан Павел II събра в Асизи водачите на всички големи религии – християни, мюсюлмани, евреи, будисти, хиндуисти – за обща молитва за мир. Никога преди в историята подобно нещо не беше ставало.

През следващите десетилетия Бенедикт XVI и папа Франциск продължиха да изграждат мостове, утвърждавайки, че вярата, ако е истинска, не може да породи насилие.

Днес, през 2025 година, папа Лъв XIV – наследник на същия дух – отбеляза 60-годишнината на декларацията с думите:

„Нека помогнем на народите да се освободят от омразата и предразсъдъците. Когато религии, народи и поколения тръгнат заедно, се случват чудеса“.

„Nostra Aetate“ в нашето време

В свят, белязан от войни, национализъм, културно противопоставяне и духовна криза, посланието на декларацията е по-нужно от всякога.

Тя ни кани да видим в различието не заплаха, а богатство на Божието творение.

Днес, когато толкова лесно се изграждат стени – реални и символични – между народи и общности, „Nostra Aetate“ напомня, че само онзи, който се осмели да говори с другия, може да намери мир.

Религиозните лидери имат свята мисия – не да разделят, а да водят към освобождение от веригите на предразсъдъци, страх и омраза. Тази мисия не е политическа, а духовна, и тя принадлежи на всеки вярващ човек.

Светлина, която продължава да свети

„Nostra Aetate“ не е спомен, а пътна карта за бъдещето. Тя ни показва, че да вярваш означава и да слушаш, да виждаш Божия образ дори в очите на този, който мисли различно от теб.

Шестдесет години по-късно документът продължава да ни учи, че мирът започва не в международните конференции, а в човешкото сърце.

Той ни призовава да се откажем от езика на страх и осъждане и да изберем езика на уважението, търпението и любовта.

Както каза един от отците на събора: „Диалогът е новото име на любовта.“

Ето защо, „Nostra Aetate“ е гласът на Църквата, който продължава да говори. Не с гръм, а с тиха сила. Не със заповеди, а с покана: Да бъдем човеци. Да бъдем братя. Да бъдем едно.