Комисията „Петроки“: няма основания за женски диаконат, но въпросът остава отворен

Светла Чалъкова - Ватикана

Ватиканът публикува доклад от седем страници, който обобщава резултатите от работата на втората комисия „Петроки“, натоварена да проучи възможността жените да бъдат ръкополагани като дякони. Докладът изключва такава възможност в момента, опирайки се на Свещеното Писание, Традицията и учението на Църквата, но подчертава, че не може да се формулира „окончателно“ становище — позиция, която напомня за този подход и по въпроса за свещенството.

Основният извод на комисията

Комисията заключава, че „състоянието на историческото и богословското изследване“ не позволява Църквата да направи стъпка към приемане на жени в диаконата като степен на тайнството Свещенство. Според доклада това становище е сериозно подкрепено от традицията и богословието, но не достига до степен, в която въпросът да бъде затворен окончателно.

Документът припомня, че Папа Франциск е възложил на комисията да проучи възможностите за женски диаконат, като работата ѝ е приключила през февруари и резултатите са предадени на Папа Лъв XIV на 18 септември.

Исторически и богословски аспекти

Още в първата фаза на работа през 2021 г. комисията установява, че в различни епохи и региони Църквата е използвала термина „дяконеса“, но с различно значение и без единно богословско съдържание. Едновременно с това богословската дискусия е поставила под въпрос възможната връзка между подобна форма на ръкоположение и католическото учение за Светия чин.

И в двете работни сесии мнозинството от членовете поддържа тезата, че създаването на нови служения за миряни — достъпни както за мъже, така и за жени — би било положителна посока за развитие.

Гласуванията и позициите

По време на втората работна сесия през юли 2022 г. комисията приема с 7 гласа „за“ и 1 „против“ заключението, че женският диаконат като степен на Свещенството е несъвместим с настоящото богословско разбиране. Но отново се подчертава: не може да бъде издадено окончателно решение.

В последната сесия през февруари 2025 г. комисията анализира мнения, изпратени след Синода. Макар че подадените текстове са многобройни, те идват от едва 22 групи и личности, което не позволява те да бъдат считани за „гласа на Синода“ или на Божия народ като цяло.

Аргументите „за“ и „против“

Докладът представя сбито основните богословски позиции, които очертават две противоположни линии на мислене. Поддръжниците на възможността за женски диаконат подчертават, че изключването на жените от ръкоположеното служение създава напрежение спрямо библейската идея за равенството на мъжа и жената като носители на Божия образ. Те припомнят и съществуването на дяконеси в определени периоди от историята на Църквата, макар и с различни функции, както и социалните промени, които настойчиво поставят въпроса за по-широко участие на жените във всички сфери на обществен и църковен живот. Често се цитира и стихът от Посланието до Галатяните, който провъзгласява единството в Христос, независимо от етнически, социални или полови различия.

От другата страна стоят богослови и експерти, които подчертават, че Христовата мъжественост — и съответно мъжествеността на ръкоположения служител — е съставна част от тайнството и има дълбоко символично значение. Според тях промяната би разкъсала единството на Светия чин, който включва дяконат, презвитерство и епископство, тъй като допускането на жени до първата степен би поставило въпроса защо те остават изключени от останалите. Някои виждат и риск от нарушаване на сватбеното значение на литургията, в което служителят представлява Христос – Жениха на Църквата.

Този последен богословски аргумент е бил особено спорен: параграфът, който го формулира, е подложен на гласуване и е получил равен брой гласове „за“ и „против“, което ясно показва дълбокото разделение в рамките на самата комисия.

Препоръки за бъдещето

С мнозинство от 9 срещу 1, комисията препоръчва разширяване на служенията, отворени за жени, така че да се осигури по-широко църковно признание на тяхната служба. Това би било „пророчески знак“ особено в общества, където жените все още са жертва на дискриминация.

Кардинал Петроки подчертава, че дебатът е белязан от „интензивна диалектика“ между двете богословски течения и настоява за задълбочено изследване на самия диаконат — неговата идентичност, мисия и място в Църквата. Още повече че в някои региони диаконатът е почти непознат, а в други функциите му често се припокриват с тези на мирянските служения.