Молитвена осмодневница за християнско единство: ден втори

"Правдата, милосърдието и верността; това трябваше да се направи" (Мт 23,23-25)

Размишление

Още от самото начало Книгата на Притчите предлага да се оповестява мъдростта и да се напътства, за да се «познае мъдрост и наука:  багоразумие и правосъдие» (1,3). В неговите оракули на мъдрост призивът да се действа справедливо и да се търси праведност е постоянен лайтмотив, постоянно напомнян и оценяван, като по-приемлив в очите на Бог, отколкото жертвата. С едно мъдро изречение ораторът свидетелства, че праведните се  радват, когато справедливостта е въздадена. Но правдата смущава онези, които служат на беззаконието. Християните, отвъд техните разделения, всички би трябвало да се радват, когато справедливостта е въздадена, и да са готови да застанат обединени, когато тази справедливост поражда съпротива.  Когато правим това, което Господ иска и се осмеляваме да търсим справедливост, може да се окажем във вихъра на съпротивата  и противопоставянето при всеки опит да подобрим нещата за най-уязвимите сред нас.

Тези, които се възползват от системи и структури, подкрепяни от превъзходството на бялата раса и други идеологии, основани на потисничеството, такива като  «системата на кастите» и патриархатът, ще се опитат да забавят и откажат справедливостта, често пъти насилствено.  Но да търсим правда, означава да улучим в сърцето властите, за да направим място за правовия ред и вечната Божия мъдрост  в един свят, твърде често безчувствен към страданието. И въпреки това има радост да се прави това, което е праведно. Има радост в потвърждаването, че «Black lives matter - Животът на чернокожите е от значение», когато се търси правда за Божиите възлюбени чеда, които са потиснати, доминирани и експлоатирани.

Има радост в търсенето на помирение с другите християни, за да служим по-добре за провъзгласяването на Царството. Нека тази радост се прояви чрез споделяне на нашите преживявания от присъствието на Бог сред нас, по познати и непознати пътища, където Бог върви с нас към изцелението, помирението и единството в Христос.

Християнско единство

Религиозните водачи, към които Исус се обръща в пасажа от Евангелието за днес са свикнали с несправедливостите на света и се чувстват комфортно с тях. Те са доволни да изпълняват религиозните задължения, като десятък от мента, копър и кимион, но пренебрегват своите по-тежки и по-обезпокоителни задължения на правда, милосърдие и вярност. По същия начин християните са свикнали и са се примирили с разделенията, които съществуват между тях. През повечето време ние сме верни на религиозните обреди, но често пренебрегнаме насърчението на Господ, Който иска всички Негови ученици да бъдат едно.

 Предизвикателство

Как местните общности могат да се подкрепят взаимно, за да устоят на противопоставянето, което правдата може да породи?

Молитва

Боже, Ти, Който  си извор на нашата мъдрост. Дай ни мъдрост и смелост да въздадем справедливост, да отреагираме на това, което не върви в нашия свят и да действаме, за да го направим справедлив.

Дай ни мъдрост и смелост да растем в единство с Твоя Син, Исус Христос, Който  заедно с Тебе и Светия Дух царува от векове за векове. Амин.

Превод г-жа Йорданка Гьокова