„Заедно от Балканите за икуменизма": богословие, технологии и надежда за съвременното общество
Православно богословие и онтология на технологиите: обсъждането на тази тема, полезна за посрещане на предизвикателствата на настоящето, оживи дебатите на втория конгрес, посветен на стогодишнината от списание Theologia, приключил в сряда, 1 октомври, в Солун. Въпрос от решаващо значение според Александрос Кациярас, директор на списанието, организатор на събитието. „Досега – обяснява той пред ватиканските медии – всички глобални институции поставяха въпроса за технологиите единствено на нивото на добро или зло използване, вярвайки, че могат да установят регулации и закони, за да ни предпазят от негативните им последици“. Поради трудността за съгласие в тези дефиниции и „защото развитието на технологиите е главоломно“, единствената надежда според него е „да разберем на познавателно ниво същността на технологиите, която надхвърля самите инструменти. Те самите са свързани с философията на живота, която влияе върху нашето отношение към Бог, към ближния и към околната среда“.
Заедно от Балканите за икуменизма
Конференцията, в която участваха вселенският патриарх Вартоломей и делегати на автокефалните църкви, приключи с концерт в Солун, озаглавен „Заедно от Балканите за икуменизма“. Събитието бе също важна възможност за диалог между представители на православието и учените – характеристика, присъща на самото списание Theologia. През годините то е „публикувало статии не само от православни, но и от католически богослови – обяснява Димитриос Керамидас, преподавател в Папския университет „Св. Тома Аквински“ – които, с критичен, но академично издържан подход, са разглеждали теми на богословския и житейския диалог между католици и православни. И този диалог продължава и днес“.
Открит диалог
По отношение на темата на конгреса преподавателят от Папския университет „Св. Тома Аквински“ подчерта, че „е добре да съществува този диалог между вярата, богословието и новите науки, които засягат новата технологична вселена, развиваща се стремително“. Православните църкви показаха готовност да се включат в такъв диалог. Перспективите и предизвикателствата – пастирски, икуменически и социални – са много, включително необходимостта от формиране на младото поколение и от определяне на връзката между науките и останалите дисциплини.
Свято и профанно
Така се навлиза в едно вековно поле на напрежение – това между святото и профанното. За това говори пред ватиканските медии митрополит Григорий (Папатомас) от Перистери: „Това противопоставяне е древно. Когато Христос дойде, Той предизвика напрежение в човечеството, защото даде нови неща, нова онтологична перспектива. Когато имаме среща между святото, представено от Христос, и профанното, въплътено в секуларизацията на нашата епоха и в технологиите, това е много интересно за Църквата и за богословието, но и за самата технология“. Според него на мнозина изглежда, че технологиите, заедно със секуларизацията, се стремят да надделеят над посланието на Христос – послание, което обаче може да бъде предадено на човечеството именно чрез тях. „Ние, като християни и богослови, не сме против – отбелязва Григорий – но в същото време трябва да вдъхновим тези технологии“ и „да им предложим перспективи, полезни за човека и човечеството“.
Да се даде надежда на обществото
Тъй като „нашето съвременно общество поставя много предизвикателства, особено в научен и технологичен план“, за Църквата би трябвало „да е основно задължение да изрази своята дума по тези въпроси“. Това заявява Петрос Панайотопулос, доцент в Солунския университет „Аристотел“, завършил физика. „Много хора, вярващи или не, се тревожат за новото общество, което се оформя благодарение на новите технологии, особено в областта на изкуствения интелект. Ето защо – заключава той – свещениците, епископите, богословите трябва да се срещат често, за да намерят своите решения, своите отговори, надеждата, която трябва да дадат на съвременното общество“.
