Патриарх Даниил: Забравата на свещеното е съвременната ни трагедия
Форумът на тема „Православното богословие и „онтологията“ на технологиите: антропологични, политически, икономически, социални и културни последици“ е организиран от Св. Синод на Гръцката църква по повод стогодишнината от основаването и издаването на нейното официално богословско списание Теология.
„Никога не трябва да забравяме, че колкото и да се развива или усъвършенства изкуственият интелект, той никога не може да придобие онова, което отците наричат ум Христов. Умът приема дара на благодатта в молитвеното, евхаристийното и тайнственото общение с Христос“, каза Негово Светейшество. Той припомни думите на св. Максим Изповедник – „имаме ум Христов“ – и поясни, че това означава да мислим всичко според Христос, да разбираме всичко чрез Христос и да живеем всичко в Христа. В тази благодатна общност човешкият ум достига развитие, по-дълбоко и по-мощно от всякакъв изкуствен интелект.
Патр. Даниил изрази загриженост, че истинската опасност днес не е фантастичната заплаха от изкуствения интелект, а загубата на свещеното вследствие на технологизацията на живота. „Днес този страх звучи повече като научна фантастика. Но това, което ние, православните християни, като вярващи и мислещи хора, трябва да разгледаме, е друг екзистенциален риск. И той ми се струва много по-непосредствен и сериозен. Имам предвид опасността от загубата на свещеното в резултат от проникването на технологиите във всяка сфера на живота. Това е технологизацията на живота, в която вече няма място или нужда от свещеното, т. е. от Бога и Неговата благодат“.
Той предупреди, че постоянният поток от информация превръща ума в „безцелно блуждаещ сред образи“, а сърцето – в „тъмен склад на потиснати чувства“, което води до разпад на съзнанието и невъзможност за съсредоточаване в молитвата.
„Очарованието на свещеното се губи от ежедневието ни. Губим онази чувствителност, с която човечеството в продължение на хилядолетия се е приближавало до определени личности, места и събития. Тази чувствителност сякаш изчезва и се поглъща в черната дупка на забравата. Забравата на свещеното е съвременната ни трагедия“ – заяви той. „Днес въпросът не е просто съмнението в съществуването на Бога, нито класическото безверие, свързано с „научния“ атеизъм от 19 и 20 в. Това е загубата на живото общение с Живия Бог – дори сред вярващи християни, членове на Църквата. Но възможно ли е реалното присъствие на Бога без молитвен живот? Именно тази загуба на молитвата смятам за най-големия удар върху човешката природа и живота“.
„Истинското предизвикателство е да живеем бъдещето с нова идентичност в Църквата, да използваме технологиите като средство, а не като цел“ – каза патриархът. И завърши с оптимистична нотка, отбелязвайки, че текстът на речта му е преведен на английски още преди изказването с помощта на изкуствен интелект.
източник "Двери на Правослвието"