Коментар на Евангелието за 12 октомври 2025 г. от отец Виктор Хаджиев

„Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?” (Лк 17,11-19)

Скъпи братя и сестри,

Днешното Евангелие ни разказва за десетима прокажени, които срещат Исус и с надежда викат към Него: „Исусе Наставниче, помилуй ни!“ Христос не ги изцелява веднага, а ги изпраща да се покажат на свещениците. Докато вървят, те осъзнават, че са оздравели. Този момент ни учи, че вярата често изисква действие – изцелението идва, когато вървим с доверие към Божията воля, дори когато не виждаме веднага резултатите.

Но истинската поука в този откъс е реакцията на изцелените. Само един от тях – самарянин, чужденец – се връща, за да прослави Бога и да благодари на Исус. Това ни напомня, че благодарността е нещо повече от добро възпитание – тя е израз на дълбока вяра и смирение. Често получаваме Божии благодати, но дали винаги си спомняме да благодарим? Дали разпознаваме Божието действие в живота си?

Исус казва на благодарния човек: „Твоята вяра те спаси“. Това показва, че не само физическото изцеление е важно, но и духовното. Благодарността ни прави по-близки с Бога, защото отваря сърцата ни за Неговата любов. Нека не бъдем като деветимата, които забравиха благодеянието, а като самарянина, който се върна, за да прослави Бога. В нашето ежедневие нека благодарността стане наш начин на живот, защото тя е ключът към истинската радост и спасение. Амин.