Църква

Св. Тереза на Младенеца Исус – малкият път към любовта

На 1 октомври Църквата чества литургичния празник на една светица, чието име озарява сърцата на милиони вярващи – св. Тереза на Младенеца Исус и Светото Лице, известна като „малката Тереза“ или „Тереза от Лизийо“. Въпреки че живее само 24 години, тя оставя духовно наследство, което продължава да променя света.

Светла Чалъкова - Ватикана

Тереза е родена през 1873 г. в Алансон, Франция, в семейството на Луи и Зели Мартен – двама родители, които днес Църквата почита като светци. Още от малка е обградена с топлината на християнския дом. Но съдбата я изправя пред тежко изпитание – майка ѝ умира, когато тя е едва на четири години. Това ранява душата на детето, но същевременно я насочва към небесната Майка, Дева Мария, на която Тереза се доверява с цялото си сърце.

Още като дете Тереза е крехка и чувствителна. Една силна болест едва не отнема живота ѝ, но тя свидетелства, че именно тогава получава чудодейно изцеление чрез усмивката на Дева Мария – преживяване, което оставя отпечатък за цял живот.

Решението да влезе в Кармил

Малката Тереза израства с мечтата да бъде изцяло Христова. На едва 15 години, с настойчивост, която удивява всички, тя получава разрешение да постъпи в Кармилския манастир в Лизийо, където вече живеят няколко от нейните сестри. За мнозина това изглежда необичайно – толкова млада и решена да води живот на строгост, молитва и саможертва. Но Тереза не се колебае: тя знае, че нейното призвание е пътят на пълното отдаване на Исус.

Малкият път

В манастира Тереза не търси велики подвизи, нито изключителни жертви. Тя открива „малкия път“ – духовен път на любов и доверие, в който най-малките и обикновени дела стават велики, когато са извършени заради Бог.

„Да обичам в малките неща“ – това е сърцевината на нейната духовност. За Тереза светостта не е привилегия на малцина герои, а е достъпна за всеки, който живее с детска простота и доверие в Божията милост. Тя казва: „Не мога да върша велики дела. Но искам да върша малките с голяма любов“.

Страдание и свидетелство

Последните години от живота ѝ са белязани от болест. Тя заболява от туберкулоза и понася тежки физически страдания. Но именно в това страдание св. Тереза разкрива истинската сила на вярата. Тя не роптае, не губи надежда, а повтаря: „Страдам с радост, защото знам, че страданието е дар от Исус“.

Тази тиха и скрита святост става свидетелство, което далеч надхвърля стените на манастира. След смъртта ѝ на 30 септември 1897 г., едва 24-годишна, светът открива духовното богатство на „Историята на една душа“ – нейната автобиография, написана по послушание. В нея Тереза описва своя „малък път“ с простота и искреност, която завладява милиони вярващи.

Нежна, но непоколебима душа

В своята духовна автобиография Тереза оставя думи, които и днес звучат свежо и живо:

„Моето призвание е любовта! Да бъда любов в сърцето на Църквата – това е моето място“.

„Исус няма нужда от нашите велики дела, а само от нашата любов“.

„Бог никога не вдъхва желания, които не може да изпълни. Аз се чувствам способна на всичко, защото знам, че Той е моята сила“.

„Малкият път е път на духовно детство: да признаваме своята немощ и да очакваме всичко от добрия Бог, както едно дете очаква всичко от баща си“.

Тези кратки изповеди откриват нежната, но непоколебима душа на една млада жена, която е намерила пълнотата на живота в простотата на доверието.

Светица за всички времена

През 1925 г. папа Пий XI канонизира Тереза. По-късно тя е обявена за покровителка на мисиите, въпреки че никога не е напускала стените на своя манастир – защото нейната любов и молитви достигат до всички краища на света. През 1997 г. папа Йоан Павел II я провъзгласява за Църковен учител, ставайки третата жена, удостоена с тази титла.

Посланието ѝ е вечно актуално: в един свят, който често измерва успеха с постижения и власт, св. Тереза ни напомня, че истинското величие е в смирението и любовта.