Свети Джон Хенри Нюман: отправна точка за всички, вярващи и невярващи

Светла Чалъкова - Ватикана

Нюман се ражда в Лондон на 21 февруари 1801 г. — в свят, който вече усеща бурите на модерността, но още живее с ехото на старите догми. Англикански свещеник, блестящ университетски преподавател, един от лидерите на Оксфордското движение, той започва пътя си с искрен копнеж за чистотата на вярата. Но неговата душа не познава покой. Изследвайки историята на Църквата, той усеща, че истината не може да бъде заключена в границите на националната религиозност.

„Да живееш е да се променяш, а да си съвършен е да се променяш често,“ пише Нюман в „Развитието на християнското учение“ — книга, която бележи не само неговия духовен път, но и една от най-задълбочените медитации върху това как Божието откровение се разгръща в историята. През 1845 г. той преминава в Католическата църква, акт, който му коства приятелства, академична кариера и обществено спокойствие. Но това е и мигът, в който неговата душа намира мир.

По-късно, през 1879 г., папа Лъв XIII го въздига в кардиналски сан — знак на признание за човека, който бе понесъл тежестта на вярата с достойнство и търпение. „Той бе светлина за онези, които търсят посока сред несигурностите на модерния свят“, казва за него св. Павел VI.

Мислител между разума и съвестта

Нюман е не просто богослов — той е поклонник на съвестта. В неговите трудове, от „Граматиката на съгласието“ до „Писма и дневници“, прозира една постоянна тема: човекът като същество, призвано да слуша вътрешния глас на Истината. „Съвестта е първият вик на Бог в човека,“ казва той. Тази мисъл, толкова проста и толкова дълбока, е основата на неговото учение, което и днес остава актуално в епоха на морални колебания и културен релативизъм.

За него вярата не е отказ от разума, а негово изпълнение. Истината — не ограничение, а свобода. В свят, където думата „истина“ често се подменя с „съгласие“ или „компромис“, Нюман ни напомня, че само истината може да обедини, докато лъжата разделя.

Проф. Джузепе Танцела-Нити, преподавател във Факултета по основно богословие в Папския университет „Светия Кръст“, казва:

„Нюман остава ориентир за вярващи и невярващи. Той ни учи, че човек трябва да бъде верен на съвестта си, дори когато това означава да върви срещу течението. Неговата смелост е пример за нашето време“.

Нюман и нашият свят

Днес, когато религията често бива изтласквана в периферията на обществения дебат, а търсенето на истина се заменя с шум от мнения, думите на Нюман звучат като пророческо предупреждение.

Той пише:

„Преминаваме от сянка в сянка, от символ в символ, докато един ден не достигнем Истината“.

Този път — от сенките към светлината — е пътят на всеки човек, който иска да живее истински. Във времето на цифрови и идеологически бури, Нюман ни кани към вътрешна тишина, към онзи „диалог на сърцата“, в който човешкият дух отново открива гласа на Бог.

Отзвукът на вечността

С провъзгласяването му за Църковен учител, Джон Хенри Нюман ще се присъедини към малкия кръг от 38 духовни колоси, чието учение осветява вярата през вековете. Той ще бъде първият университетски богослов на модерната епоха, въздигнат в този сан — знак, че Църквата признава нуждата от интелект, който мисли с вяра, и от вяра, която мисли с интелект.

Неговото наследство остава живо не само в академичните среди, но и в душите на онези, които продължават да търсят Бог в сумрака на съмненията. Защото, както сам той пише:

„Бог ми е свидетел, че не желая да водя никого, освен към Него“.

Ето защо, животът и мисълта на Нюман остават като светилник в нощта на модерността — спомен, че вярата не е затвор за разума, а негово призвание; че съвестта не е бягство от Бог, а Неговото първо слово в нас.

И затова, днес повече от всякога, той говори на нашето време: „Cor ad cor loquitur“ — сърцето говори на сърцето.

Молитва към свети Джон Хенри Нюман

Свети Джон Хенри Нюман,

ти, който потърси Истината в тишината на съвестта и я последва дори през страдание,

научи ни да чуваме гласа на Бога сред шума на света.

Помогни ни да не се страхуваме от промяната,

когато тя ни приближава до Христос.

Научи ни да бъдем верни на Истината,

дори когато тя е непопулярна,

и да обичаме Църквата, дори когато тя е неразбрана.

Води ни — от сенките и символите — към светлината на вечната Истина.

Амин.

* До този момент Църквата има 37 Църковни учители, сред които 4 жени. Ето кои са те:

1 Григорий Велики

2 Августин от Хипон

3 Амвросий Медиолански

4 Йероним

5 Тома Аквински

6 Атанасий

7 Василий Велики

8 Григорий Назианзин

9 Йоан Златоуст

10 Бонавентура

11 Анселм от Аоста

12 Исидор Севилски

13 Петър Хризолог

14 Лъв Велики

15 Пиер Дамяни

16 Бернард от Клерво

17 Иларий от Поатие

18 Алфонс Мария де Лигуори

19 Франциск Салски

20 Кирил Александрийски

21 Кирил Йерусалимски

22 Йоан Дамаскин

23 Беда Преподобни

24 Ефрем Сириец

25 Петър Канизий

26 Йоан от Кръста

27 Роберто Белармино

28 Алберт Велики

29 Антоний Падуански

30 Лоренцо от Бриндизи

31 Тереза ​​на Исус (от Авила)

32 Екатерина от Сиена

33 Тереза ​​на Младенеца Исус и Светото Лице (от Лизийо)

34 Йоан Авилски

35 Хилдегард от Бинген

36 Григорий от Нарек

37 Ириней Лионски