Свети Шарбел Махлуф – символ на съжителство и опора за Ливан
Изабела Х. де Карвальо – Светла Чалъкова – Ватикана
В района на Джбейл в планински Ливан, на върха на хълм на 1200 метра надморска височина, откъдето в далечината се вижда Средиземно море, се издига манастирът „Св. Марон“ в Аная – мястото, където почива св. Шарбел Махлуф.
Този ливански маронитски монах и отшелник живее между 1828 и 1898 г., водейки живот на крайна аскеза и пълна отдаденост на Бог. Днес е известен с многобройните чудотворни изцеления, приписвани на неговото застъпничество, и се радва на почит не само сред християни и католици, но и сред мюсюлмани и хора от други вероизповедания.
Милиони поклонници посещават гроба му всяка година, а сега за първи път това ще стори и папа. Във втората част от своето апостолическо пътуване до Ливан папа Лъв XIV ще се моли на гроба на св. Шарбел на 1 декември.
Според отец Юсеф Матта, един от 16-те маронитски монаси, които живеят в манастира, папското посещение „призовава към изцеление от разделенията и корупцията, превръщайки надеждата за физическо изцеление чрез св. Шарбел в надежда за изцеление“ на Ливан като нация, както и на Близкия изток и целия свят, обременен от конфликти.
Този светец, продължава той, е „символ на солидарност и укрепване на ливанското междурелигиозно съжителство“, а посещението на папата е „историческо признание на ролята на св. Шарбел в света и силно послание на подкрепа и надежда за страна в криза“.
„Чудотворецът за човечеството“
Отец Матта обяснява, че има две основни причини за „междурелигиозната привлекателност“ на св. Шарбел. Първата са многобройните изцеления, приписвани на неговото застъпничество, които се възприемат „като божествена намеса, която не прави разлика между християни и мюсюлмани“.
„Конкретният резултат е, че благодатта надхвърля всяка конкретна доктрина. Той е чудотворецът за човечеството и не се интересува толкова от религията в строгия ѝ смисъл“.
Чудесата започват само няколко месеца след смъртта му през 1898 г., когато няколко монаси виждат светещи, необичайни светлини над гроба му. Когато той е отворен, тялото му е намерено нетленно и отделящо течност от кръв и вода. Постепенно славата на светеца расте, а през 1965 и 1977 г. Павел VI го беатифицира и канонизира.
Живот в уединение, близо до Бог
Втората причина за неговата популярност е „неговата аскетичност, животът му като отшелник, в бедност и пълна преданост на Бог“, подчертава отец Матта.
Св. Шарбел постъпва в Ливанския маронитски орден през 1851 г., дава обети през 1853 г. и е ръкоположен за свещеник през 1859 г. След 16 години в манастирска общност се оттегля в отшелничество за 23 години до смъртта си на Бъдни вечер през 1898 г.
Отец Матта обяснява, че св. Шарбел е посветил живота си на молитва и труд – „идеал за духовна чистота, почитан във всички източни религиозни традиции – християнски, мюсюлмански, друзки – и дори извън тях“. Св. Шарбел „надхвърля религиозните разделения“ и представлява „рядка точка на среща и обща надежда за всички ливански деноминации“.
Предвид трудния контекст, в който се намира Ливан – поредица от кризи и конфликти, които тежат върху страната – „св. Шарбел вдъхва надежда, представлявайки доверие в помощта свише, когато земните решения се провалят. Той е рядък символ на съжителство и мир, показвайки, че духовната сила може да обедини онова, което политиката разделя“.
Посещението на папата – доказателство, че Ливан не е изоставен
Фактът, че папа Лъв XIV ще бъде първият папа, който посещава гроба на св. Шарбел, е „голяма радост и гордост за Ливан“, подчертава отец Матта. Молитвата му на това свято място „предава трансцендентна надежда. Тя показва, че Ливан не е изоставен, че има божествена сила, която надхвърля политиката и е способна да разрешава кризи“.
Посещението „е символ на духовно единство“. „Молитвата на Светия отец издига св. Шарбел като символ на съжителство, почитан от всички вероизповедания. Тя утвърждава ролята на Ливан като земя на диалог и мир между религиите.“ Това е „силен призив към проста вяра и жест на солидарност за етичното и духовно възстановяване на Ливан“.
Подготовките в манастира са в разгара си. Очакват се религиозни и политически личности, заедно с общи и частни моменти на молитва и обмен на символични дарове.
Правителството обяви 1 и 2 декември за официални празници, за да позволи на хората да участват в папските събития.
Посещението на папата ще възстанови достойнството и надеждата
За отец Матта това пътуване е „духовен и морален катализатор, чиято цел е да възстанови достойнството и надеждата на народа“. „Папата носи утеха на изморения народ, призовавайки към морално изцеление и чудо за нацията“. Той вярва, че поклонението ще укрепи „ролята на Ливан като земя на диалог между християни и мюсюлмани и като послание на мир за региона и за всички места, където има война“.
На международно равнище то ще подчертае страданията на страната, „подновявайки вниманието на света към кризата“ и „насърчавайки стабилността в Ливан и целия Близък изток“. На ниво местната църква посещението е „ободрение за Ливанската църква – не само маронитската, но и всички източни църкви и християнските общности, изправени пред емиграцията“.
„То ще потвърди историческото значение на тези общности, защото много млади ливанци напускат страната, за да търсят работа и да оцелеят“.
Наследството на голямото семейство ливански светци
Св. Шарбел Махлуф е част от голямо семейство ливански светци, сред които св. Марон – основател на маронитската църква; св. Рафика – известна със своята устойчивост в страданието; блаж. Жак Газир Хадад – капуцин, основал училища и болници; и маронитският патриарх Естефан Ел Дуаихи, беатифициран през август 2024 г.
Папското посещение осветлява това духовно наследство. За отец Матта то „предлага сила в страданието“ и свидетелства, че „съзерцателната молитва и вярата издържат дори в нестабилност и болка“. То показва и богатството на Източните църкви и тяхната вярност към Рим, тъй като „могат да служат като мост между Изтока и Запада“.
Както примерът на св. Шарбел, така и животът на тези светци свидетелства, че „светостта – особено изразена чрез чудеса – може да бъде фактор на единство, надхвърлящ конфесионалните граници“. „Тази мрежа от светци е предупреждение и спасителна линия за Ливан в настоящата криза. Светостта доказва, че истинската сила на Ливан е в неговите духовни корени, а не в политиката или икономиката“, заключава отец Матта. „Техният морален пример, животът им в бедност и праведност е силно напомняне срещу корупцията, която разкъсва страната. Ние разчитаме на тези светци“.
