Търси

Илюстративна снимка Илюстративна снимка 

Вкусът на вярата. Как францисканският геврек се превърна в символ на Виборг

Днес е невъзможно да се разходите по криволичещите улички на Виборг, без да срещнете табела с изображение на геврек. Той отдавна е гастрономически символ на града. Малко хора обаче знаят, че една от най-известните кулинарни традиции на средновековното сърце на Русия е свързана с името на Свети Франциск от Асизи.

сестра Вера Исаченко – Светла Чалъкова - Ватикана

Вкусът на вярата: за земната и небесната храна.

Кулинарните традиции в почитта към светците

Франциск се ражда през 1182 г. в семейството на богат търговец в италианския град Асизи. В младостта си води безгрижен живот, мечтае за рицарска слава и военни подвизи. Тежката болест, която го покосява след участието му във войната с Перуджа, както и срещата с един прокажен, променят изцяло живота му. Той напуска бащиния си дом и заменя богатите си дрехи с дрипите на бедняка. Светецът възпява бедността като своя господарка, убеден, че отказът от земните притежания освобождава човешката душа за любов към Бога и ближния.

Съзерцавайки Разпятието в полуразрушения храм „Свети Дамян“, той чува призива на Христос: „Иди и възстанови Моя дом.“ Първоначално Франциск разбира тези думи буквално и започва да възстановява рухналите стени на църквата. Постепенно обаче неговата проповед и личният му пример се превръщат в духовно обновление на Църквата. Светецът поставя началото на нов вид монашески живот: вместо да живеят в усамотени манастири, той и неговите последователи стават странстващи проповедници, които носят Божието слово и свидетелството за евангелската бедност до най-различни краища на света.

През XIV век монасите от основания от него Орден на малките братя пристигат във Виборг и основават там манастир. Именно тук се ражда прочутата кулинарна традиция, която вече седем века е гастрономическата емблема на града. Днес тя се съхранява и от францисканските братя в общността в Санкт Петербург.

Според една легенда, по време на една от обсадите на крепостта във Виборг градът бил застигнат от глад. Монасите отправили гореща молитва към Бог за помощ и тогава станало чудо – от небето завалял дъжд от брашно. Братята го събрали в каци и изпекли хляб с необичайна форма – прочутите гевреци. Формата им напомняла ръцете на монасите, кръстосани в молитвен жест върху гърдите. Чудото помогнало на града да издържи обсадата, а францисканските гевреци станали известни и обичани из цялата околност.

Днес във Виборг могат да се опитат най-различни видове гевреци – със сладки или солени плънки, поръсени с различни подправки, големи и малки. Според местното предание традиционното тесто трябва да съдържа седем подправки: индийско орехче, кардамон, майорана, мента, карамфил, кимион и шафран.

Всяка от тези седем подправки символизира една добродетел. Индийското орехче се свързва с благоразумието, защото според старите вярвания благотворно влияе върху човешкия ум. Именно благоразумието помага да различаваме истинското добро от злото и да избираме правилните средства за неговото постигане. Както индийското орехче обединява вкуса на всички останали подправки, така и благоразумието направлява останалите добродетели.

Освежаващият аромат на кардамона придава по-богат вкус на печивото. Той символизира чистотата на помислите и защитата от изкушенията. Кимионът, със своя леко горчив вкус, е знак за постоянството и твърдостта в изпитанията.

Ароматът на ментата олицетворява смирението. Това непретенциозно растение, когато бъде откъснато или стрито в ръцете, освобождава свеж и успокояващ аромат, който напомня, че истинската сила се крие в кротостта – способна да укротява гнева и да лекува човешките души.

Карамфилът напомня за раните на Христос и за стигматите на свети Франциск, тъй като формата му прилича на пирон. Неговият силен и парлив вкус още повече подсилва тази символика. Шафранът придава на тестото златист цвят, който напомня за Божията любов, принесла най-великата жертва за спасението на човечеството. Последната подправка – майораната – символизира християнската радост. Разбирането на свети Франциск за тази добродетел обаче е съвсем различно от онова, което светът често предлага.

Свети Франциск учи, че истинската радост не се състои в успеха или късмета, а в способността да запазиш вътрешния мир пред лицето на несправедливостта, отхвърлянето и физическите страдания. Веднъж брат Лъв го попитал какво представлява съвършената радост. Франциск му отвърнал:

„Ако пристигнем в Перуджа, премръзнали от дъжда, вкочанени от студа, покрити с кал и изнемощели от глад, почукаме на вратата на манастира, а вратарят гневно попита кои сме, и ние му кажем: „Ние сме двама от вашите братя“, а той отвърне: „Лъжете! Вие сте скитници, които обикалят света, мамят хората и живеят от милостинята на бедните. Махайте се!“, не ни отвори и ни остави цялата нощ под дъжда и снега – гладни, премръзнали и унизени... Ако понесем това с търпение, без ропот, и със смирение и любов си помислим, че този вратар всъщност ни вижда такива, каквито сме пред Бог, и че сам Бог му е позволил да говори така срещу нас – о, брат Лъв, запиши: именно в това се състои съвършената радост.“ („Fioretti di San Francesco“)

Отговорът на светеца поразява до дълбините на душата и насочва духовния ни поглед към Кръста, на който Исус ни остави най-съвършеното свидетелство за любов към грешниците, отказали да Го приемат в обителта на своето сърце.

31 август 2026, 11:36